Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Последва приглушен писък от… отнякъде и отникъде.

Някаква фигура се завихри във въздуха и се въплъти точно под ръката на Бочълайн.

Инеб Коф се стъписа.

— Ха! Това е Страст! Демонката на Похотта! Агин Агейн!

Сластната гола жена, призована от магията на Бочълайн, закрещя в ужас.

— Натрапница! — изрева некромантът. — Скрита под маската на Господарката на Благонравието! Мислите ли, че Страстта вирее само в съвкупления и угаждане на жалки изкушения? Ако е така, приятели, грешите! Страстта се ражда от натрапчивата идея! Обсебеността поражда фанатизъм! Фанатизмът ражда убийствена нетърпимост! Нетърпимостта води до потисничество, а потисничеството до тирания. А тиранията, граждани на Куейнт, води до…

— Края на цивилизацията! — ревнаха хиляди гласове.

Страст проплака:

— Съжалявам! Съжалявам! Не исках! Няма вече!

— Точно така — отговори Бочълайн в отговор на зова на тълпите, без да обръща внимание на неубедителния хленч на Агин Агейн. — И тъй — продължи некромантът, — мъдростта се връща в Куейнт. Вярата ви беше обърната, изкривена до омразен фанатизъм. Но за това не е нужно да казваме повече. С искрена скръб, уви, сега трябва да ви уведомя за смъртта на крал Макротус. — Поклати глава. — Не, не от моята ръка. Мъртъв е от гимнастика. И то от доста време. Уви, не можа да дойде тук, за да ви го каже сам, защото залата, където почива тялото му, се пази с магически прегради, тъй че не може да бъде възкресен. Но би било добре всички вие да навестите кралската му стая. Имайте я за свято място, да ви напомня вечно колко гибелно може да бъде изкушението на необузданата страст.

Замълча, огледа извърнатите нагоре към него лица и накрая кимна, сякаш на себе си.

— Граждани, сега ще провъзглася новите ви властници. Истински достойни индивиди, олицетворение на всичко онова, което е правилно, индивиди, на които вие с радост ще подражавате във всички неща, свързани с благоприличието и доброто поведение. — Нов жест и Агин Агейн, освободена, изхлипа и побягна.

От олтара се чу тежко скърцане.

Бочълайн леко се извърна, кривна пръст и олтарът се издигна във въздуха.

И смаяното множество видя изпод земята да се издигат новият крал и новата кралица на Куейнт.

Вплетени в най-страстна прегръдка, в първия миг те не усетиха какво става.

Но после полъх, тъй обичаен за нощта, ги извести за внезапната промяна в обстановката. И те надигнаха глави и загледаха тъпо огромната тълпа.

Която също ги гледаше, зяпнала и смълчана.

А след това подивя.