Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
И слугата се обърна рязко и закуцука вдървено обратно през портата.
Последва силен трясък и сцената пред Некротус изведнъж се разпадна и разкри познатата улица на Куейнт, по която беше залитал допреди малко. Той се огледа и промълви озадачено:
— Той… не ме поиска!
Какво пък, това беше добре, нали? Защо тогава се чувстваше така… обиден?
Крал Некротус Нихили тръгна отново. Все пак трябваше да разбере къде точно се намира.
Двойно изтупване в краката му. Той спря и погледна надолу. На калдъръма лежаха две ръце.
— Мамка му.
После главата му се изтъркаля, лявото слепоочие изпращя на камъните, всичко пред очите му се завъртя…
О, това изобщо нямаше да свърши добре.
Бочълайн се покатери в машинарията и като избягваше люшкащите се лостове и заобикаляше стържещите зъбчати колела, се добра до крал Макротус.
Застаналият до оставената на пода от слугинята вечеря Емансипор Рийзи го наблюдаваше с неволно възхищение. Некромантът не беше човек, отдаден на физическите упражнения, но си оставаше жилав и гъвкав, дори в бойна форма за редките случаи, когато магия, хитрост, измама и мушкане в гърба се окажеха безполезни. Физически изглеждаше на около шейсет, макар и стегнати шейсет, но се движеше с изяществото на танцьор. Резултат от здравословен живот? Възможно. По-вероятно магия обаче.
— Е, господарю? — подвикна отдолу Емансипор. — От колко дни според вас?
Бочълайн се наведе да огледа по-добре и отвърна:
— Поне две седмици. Мисля, че сърцето му се е пръснало. Внезапно и катастрофално. — Некромантът го погледна през рамо. — Ти как разбра?
Емансипор сви рамене.
— Не яде.
Бочълайн заслиза надолу.
— Застъпниците на енергичните физически упражнения — каза чародеят — са общо взето в неведение, че упражнението като понятие, отделено от труда, е дар на цивилизацията, произлязъл от високия социален статут и свободното време, произтичащо от това. Истински отрудените хора не се интересуват от гимнастика, естествено. — Измъкна се от дрънчащата и скърцаща машинария и спря, за да изтупа праха от наметалото си. — Съответно, един очебиен факт, който е добре известен на трудещите се, но явно се губи на онези, които фанатично се упражняват, е, че тялото, органите му, мускулите и костите му, неизбежно се похабяват. Убеден съм, господин Рийзи, че например има определен брой удари, на които е способно едно сърце. По подобен начин на всички мускули, кости и други органи е определена специфична граница на функционирането им. — Махна назад към напрягащия се над лостовете труп на крал Макротус Изумително милия. — Да тласкаш собственото си тяло към тези граници е, по мое мнение, връх на глупостта.
— Господарю, наистина трябва да се махна от този град — примоли се Емансипор.
— А, това би било отстъпление.
Гледаха се един дълъг миг.
После Бочълайн се покашля.
— Очаква ме една последна задача. Предвид неочаквания обрат на нещата тази нощ, господин Рийзи, мисля, че твоите задачи в Куейнт приключиха. Тъй че ти давам позволение за, мм, отстъпление.
— Не бих могъл да ви се отблагодаря, господарю.
— Няма значение. Едно последно нещо. Можеш ли да ме упътиш до Великия храм на Господарката на Благонравието?
— Разбира се, господарю.
Под ръка с гуляйджиите и сред разгулна пияна тълпа демонът на Порока залиташе сред гъстата кипяща гмеж, изпълнила широкия площад пред Великия храм. Пееше с цяло гърло песен, която никога преди не беше чувал. Животът отново беше чудесен и това беше нощ, която Инеб Коф задълго нямаше да забрави. Или изобщо нямаше да помни. Все едно.
Препъваха се в части от трупове, много от които все още бяха жадни за веселба, ако тръпнещите и гърчещи се разчленени крайници говореха нещо. Много пожари на жилищни сгради вече бушуваха близо до храма и го къпеха в зловеща светлина. Край стъпалата се издигаше грамадата от гниеща, но упорито потръпваща плът — демонът на Дебелината. Обкръжаваше го импровизирано пиршество с огромни късове недопечено капещо месо, раздавано на лакомото множество, с блеснали в захлас оплескани с мас лица, и хората навсякъде бяха болнави и отпуснати, както бяха отвикнали… е, не, поправи се Инеб Коф — изглеждаха болнави и отпуснати от великолепно, възхитително пресищане.
Видя Леност, понесена над множество ръце. Тя също го видя и успя да му махне лениво с облечената си в бяла ръкавица вяло отпусната ръка.