Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Сигурно нарушавам поне десет закона, нали? Имах възможност да обмисля предложението и реших да говоря с теб. Колкото и примамливо да звучи тази сделка, ако заради нея трябва да прекарам още двайсет месеца в затвора — не, благодаря.
— Това няма нищо общо с управлението, ако изключим нарушението на условната присъда.
— Но точно за това става въпрос, нали? Това е чиста проба нарушение на условната присъда, нали? Приемането на сделката.
— Съучастничество в измама? Да. Отиваш зад решетките. Но от ясно по-ясно е, че онзи, който предлага тази сделка, има доста голямо влияние. И може наистина да ти се размине. И… нека помисля как точно да го формулирам… — Шерифът направи пауза. — Да кажем, че не си единственият, който е получил подобно предложение.
— И с теб ли са се свързали?
— С мен? Не! — Беше ред на Уолт да погледне към вратата; после стана от мястото си и надникна през щорите. Не забеляза нищо подозрително.
— В случая е важно да отбележим, Дани, че предложението е направено от същия човек — или група от хора — който е изфабрикувал и случката с кокаина.
— Знам.
— А това прави нещата доста сериозни, не мислиш ли? Имам предвид, че след това може да ти предложат подкуп, с който да те накарат да избегнеш проверка от Центъра за контрол на болестите или каквото там им хрумне. Стига да поискат.
— Точно затова съм тук, шерифе. Чудя се дали са ме натопили с кокаина просто за да са сигурни, че ще приема тази оферта, или ми готвят нещо много по-мащабно. Някой ми диша във врата и аз съм прецакан и в двата случая.
— Нямам отговор на това.
— По-добре да фалирам, отколкото да се върна в проклетия затвор.
— Но ти си се съгласил да вземеш парите.
— Да, но само петте хиляди. Дойдох при теб, за да сключим сделка. Разкаянието на купувача. Парите не ме интересуват. Казах ти всичко. Повярвай ми, напълно откровен съм. Ще запазя парите като допълнителна гаранция. Няма да пипна и цент от тях. Готов съм да нося микрофон, да подслушвате телефоните ми — съгласен съм на всичко. Не искам да се забърквам в нищо незаконно. Наясно съм, че вече съм успял да го направя — бързо добави той, — но в момента се опитвам да поправя грешката си.
— Ако тези хора са в състояние да изпълнят обещанието си, тогава нямаш нужда от мен — призна Уолт.
— Сигурно са от правителството, нали? Кой друг би могъл да дава подобни гаранции?
— Или хора от големия бизнес — каза Уолт, споделяйки на глас мислите си. Лош навик.
Кътър се облегна на стола си.
— Ти знаеш кой е — каза той, неспособен да скрие изненадата си.
— Не знам.
— Имаш някакво предположение.
— Предполагам, че ти също — отвърна шерифът.
— Нямам! Единственото ми предположение е за човек от правителството, както казах. Една частна компания, независимо от мащаба й, не може да свали повдигнато срещу някого обвинение. Кой от правителството ще го е грижа дали моята компания ще фалира или не? Този човек обеща, че нарушението на гаранцията ми ще бъде заличено. Споразумението за конфиденциалност не ми дава никаква насока за това кой стои зад цялата тази работа. Нямам никаква представа. Честно.
— Мисля, че е време да приключим с този разговор, Дани. Ще е по-добре и за двама ни.
— Да приключим? Но аз не съм приключил.
— Благодарен съм ти за тази информация. Колкото до сделката, нищо не мога да ти обещая без съдебно разпореждане, а ако тръгна да търся съдебно разпореждане и опра до онзи, който ти е направил предложението, това няма да е добре за никого. — Уолт се замисли и закрачи от единия до другия ъгъл на стаята. — Бих искал да ми се обадиш, ако решат да установят контакт с теб. Ако имаш готовност да станеш информатор, това трябва да мине през Министерството на правосъдието. Мога да ти съдействам за процедурата. Но ако нещо се обърка и твоят тайнствен благодетел разбере, че играеш двойна игра, бъди сигурен, че ще оттегли предложението си и ти ще се върнеш в затвора. Сценарият с кокаина е целял твоето злепоставяне, Дани. Така са те подредили, че от тук нататък всяко твое публично изказване може лесно да бъде заклеймено като голословно обвинение, изречено от отчаян човек. Много добре обмислен ход от тяхна страна.
— Аха — саркастично отвърна Дани. — Да им се възхити човек.
— Не исках да прозвучи така.
— И откога в правителството работят такива умници?
Уолт се подсмихна под мустак. После стана от стола си и каза: