Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Тогава се налага веднъж завинаги да се отървем от Цезар! — заключи Ахенобарб. — Колкото по-нагоре се изкачва, толкова по-нетърпим става.
— Колкото по-нагоре се изкачи, толкова по-надолу ще падне — зарече се Катон. — Защото докато някой от двама ни е жив, аз ще правя всичко по силите си да го катурна към бездната. Кълна се и нека боговете ми бъдат свидетели.
Без да си дава сметка за зловещите заговори, които крояха срещу него добрите люде, Цезар се прибра у дома, където го чакаше празнична вечеря. Лициния беше сложила край на обета си и идваше ред на Фабия да влезе в ролята на главна весталка. Предаването на задълженията се съпровождаше с церемонии и тържество, на което присъстваха всички жречески колегии. По случай Новата година обаче върховният понтифекс канеше на вечеря далеч по-скромен кръг от хора: петте весталки, Аврелия, Юлия и сестрата на Фабия Теренция, съпруга на Цицерон. Той също беше поканен, но отказа. Отказа и Помпея Сула; подобно на Цицерон и тя се оказа изключително заета. В Клодиевия кръг също празнуваха. Цезар можеше спокойно да я пусне при тях, защото Поликсена и Кардикса нямаше да се откъснат и за секунда от господарката си.
„Моят малък харем“ — забавляваше се Цезар при вида на весталките, но киселата физиономия на Теренция някак не му позволяваше да се отдаде съвсем на мечтите си.
Беше минало доста време от настаняването му в Държавния дом и весталките отдавна не се държаха толкова сковано, както в началото. Това важеше в най-голяма степен за двете момиченца, Квинктилия и Юния, които очевидно боготворяха върховния понтифекс. Той се заяждаше с тях, разправяше им смешки, общо взето, им позволяваше да фамилиарничат и очевидно добре разбираше какво тревожи детските им душички. Дори Попилия и Арунция вече се бяха успокоили: докато Гай Цезар живееше в отсрещното крило на Държавния дом, никой нямаше да посмее да ги обвини в прелюбодеяние или нещо подобно.
„Удивително — разсъждаваше Теренция — как човек с толкова лоша репутация на развратник се справя толкова добре с уязвими жени като весталките.“ От една страна, с него се разговаряше лесно, дори свойски; от друга — беше повече от ясно, че никоя на нищо не би могла да разчита. Всички щяха да са до смъртта си влюбени в Цезар, но никоя нямаше да се измъчва заради него. Той просто не им оставяше възможност да се надяват, следователно и да се терзаят. Интересно, че дори Бибул не бе посмял да пусне някоя клюка по адрес на Цезар и весталките. През последните сто години със сигурност Рим не се е радвал на толкова стриктен и отдаден на работата си върховен понтифекс; Цезар заемаше длъжността от по-малко от година, но вече си беше изградил изключителна репутация, включително и по отношение най-святото притежание на римския народ: неприкосновената личност на весталките.
Естествено Теренция защитаваше най-напред интересите на съпруга си Цицерон и ако някой беше изстрадал с него заговора на Катилина, това беше именно тя. От нощта след петия ден на декември Теренция често се беше будила посред нощ, за да слуша тревожните бълнувания на мъжа си. Той непрекъснато повтаряше името на Цезар, неизменно в плен на болка или гняв. Цезар беше лишил Цицерон от заслужения му триумф; той бе раздухал тлеещото недоволство сред народа. Метел Непот беше жалък като бълха, но хапеше като истински звяр заради Цезар. Фабия обаче представяше Цезар в съвсем различна светлина. Теренция беше разсъдлива жена и не можеше да отрече правотата на сестра си. Цицерон беше мил човек, много по-почтен от Цезар. Той беше искрен, деен, с каквото и да се захванеше, го правеше с ентусиазъм, а никой не можеше да го обвини в нечестност. И все пак Теренция не си затваряше очите пред очевидното: дори Цицерон не можеше да се сравнява като интелект с Цезар. Как можеха старите патрициански фамилии да излъчват личности като Сула и Цезар? Логиката подсказваше, че още преди векове римската аристокрация би следвало да се изроди.
Теренция внезапно се сепна: Цезар нареждаше на двете момиченца да си лягат.
— Утре ще ставате рано, затова трябва да си лягате. — Той кимна на застаналия встрани Евтих. — Ще изпратиш дамите до дома им и ще се увериш, че прислугата е поела грижа за тях.
Двете си тръгнаха. Пъргавата Юния крачеше бодро на няколко крачки пред пухкавата Квинктилия. Аврелия си помисли, че детето трябва да бъде подложено на диета. Но когато преди няколко месеца даде разпореждания, Цезар се ядоса и веднага отмени заповедта.
— Остави я на мира, майко. Нито ти си Квинктилия, нито тя е Аврелия. Ако на детето му се хапва, нека си хапва. На нея така й харесва! Никой годеник не я чака пред вратата, а аз ще се радвам, ако не се оплаква от задълженията си на весталка.