Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Но тя ще умре някой ден от преяждане!
— Така ще й е писано. Ако Квинктилия сама реши да гладува, тогава и аз ще се съглася.
Как можеше да се излезе наглава с подобен човек? Аврелия си замълча.
— Не се и съмнявам — рече тя с известна ирония, — че на мястото на Лициния ще избереш малката Минуция.
Цезар учудено вдигна вежди.
— Кое те кара да мислиш така?
— Изглежда, изпитваш слабост към дебелите деца.
Но забележката на Аврелия не доведе до желания ефект. Цезар се засмя.
— Аз изпитвам слабост изобщо към децата, майко. Високи, ниски, слаби, дебели… Какво значение? Но тъй като засегна темата, радвам се да съобщя, че набирането на кандидатки вече приключи. Разполагам с пет желаещи, при това все подходящи деца: хем с потекло, хем с тлъсти зестри.
— Пет? — смая се Аврелия. — А пък аз си мислех, че са само три.
— Дали е позволено да чуем имената им? — полюбопитства Фабия.
— Не виждам защо да не е. Изборът е мой, но аз не съм жена и не общувам толкова често с жени, че да съм запознат с проблемите около едно или друго семейство. Две от кандидатките все пак не представляват интерес; не мисля, че са подходящи. И една от тях е именно Минуция — добави с известно злорадство Цезар.
— Кои са тогава възможните кандидатки?
— Едната е Октавия, от онези Октавии, дето мъжете се кръщават най-често Гней.
— Това трябва да е внучката на консула, който загина в крепостта на Яникулум, докато Марий и Цина обсаждаха Рим.
— Да, някой може ли да каже нещо повече за нея?
Никой нищо не знаеше. Затова Цезар предложи втората възможност: Постумия.
Аврелия смръщи вежди, Фабия и Теренция — също.
— А? Че какво не й харесвате на Постумия?
— Тя е от патрицианско семейство — отговори Теренция, — но нали не се лъжа, като мисля, че е наследница на Албините — онези, които за последен път бяха консули преди половин век?
— Именно.
— И наскоро е навършила осем години?
— Да.
— Тогава не я вземай. В техния дом са пристрастени към чашката! Така и не мога да си обясня каква е тази майка, но истината е, че в семейството позволяват дори на малките деца да пият неразредено вино. Момичето вече на няколко пъти се е напивало до смърт.
— Богове!
— И така, татко, кой остана? — усмихна се Юлия.
— Корнелия Мерула, правнучка на някогашния Фламен Диалис Луций Корнелий Мерула — отговори тържествено той.
Всички го изгледаха с известен укор.
— Знаех си, че си правиш шега с нас — обади се Юлия. — Сигурна бях!
— Така ли?
— Има ли смисъл да търсиш повече?
— Прекрасно! — сияеше от радост Аврелия. — В семейството още командва прабабата, затова всяко ново поколение е възпитавано в силно религиозен дух. Корнелия Мерула ще дойде с желание при нас и ще представлява повод за гордост в колегията.
— И аз така мисля, майко — съгласи се Цезар.
В този миг Юлия се надигна от стола си.
— Благодаря за гостоприемството, върховни понтифексе, но се налага да ме извините.
— Да не би да чакаш Брут?
Тя се изчерви от смущение.
— Не и по това време на деня, татко!
— Юлия — напомни Аврелия, след като внучката й се оттегли — ще навърши четиринайсет само след пет дни.
— Перли — сети се изведнъж Цезар. — На четиринайсет момичетата могат да носят перли, нали, майко?
— Стига да са малки.
Той я погледна някак гузно.
— То големи няма откъде да се намерят. — Въздъхна и стана. — Дами, много благодаря за вашата компания. Не се чувствайте задължени да ни напускате, но аз самият имам работа да върша.
— Така значи! Корнелия Мерула! — повтори Теренция, когато Цезар си отиде.
Цезар се облегна на стената в коридора и се засмя. Колко малък беше светът! Дали беше за добро или за лошо? Ако не друго, гостенките поне бяха симпатични, нищо че майка му ставаше донякъде заядлива, а Теренция открай време е била труден характер. Все пак не му се налагаше да се среща често с тях. Пък и беше доста по-забавно да подготви следващия ход за шумното сваляне от длъжност на Метел Непот.
И все пак, когато Цезар свика народното събрание на четвъртия ден от януари, той не знаеше, че благодарение на Бибул и Катон същото това събрание ще доведе до нечие още по-шумно сваляне от длъжност — неговото собствено.