Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Рано призори, когато Цезар се яви на Форума, придружен от ликторите си, вече беше ясно, че Кладенецът на комициите няма да побере присъстващите. Затова той се запъти право към храма на Кастор и Полукс и даде нужните разпореждания на държавните роби, които чакаха наблизо.
Мнозина смятаха храма на Кастор за най-внушителното светилище на Форума, защото беше възстановяван сравнително скоро — само преди шейсет години — благодарение на усилията на върховния понтифекс Луций Цецилий Метел Далматик, който имаше вкус към импозантното. Храмът беше достатъчно просторен, за да побере пълния състав на Сената, подът на единственото вътрешно помещение се издигаше на седем-осем метра над равнището на терена, а в самата зала не се намираха излишни украси или предмети, които да притесняват присъстващите. Пред по-стария храм беше стоял каменен трибунал, но когато Далматик се зае с ремонта, той го събори и събра всичко в една-единствена конструкция. За целта разкри пред колонадата на храма каменна площадка, широка кажи-речи колкото тази на рострата и издигната на три метра от нивото площада. Далматик се беше сетил да внесе една новост: вместо величествените стълби да свързват като с обща рампа площада с входа на храма, те започваха едва от въпросната площадка, а до нея се стигаше по две странични стълбички. По този начин площадката играеше ролята на трибуна, а пространството пред храма на Кастор се използваше често при гласуване. Народът просто се нареждаше на площада и следеше какво се говори на площадката.
Самият храм беше обграден от каменни колони с жлебове, боядисани в червено и завършващи с капители в йонийски стил, оцветени в наситено синьо и с позлатени краища на волутите. Метел Далматик не беше сметнал за нужно да огражда камерата на храма със стени: погледът спокойно минаваше между колоните, както беше волна природата на двамата обожествени близнаци.
Докато Цезар изчакваше робите да пренесат тежката пейка за народните трибуни на площадка, някой го дръпна за ръката.
— Един съвет — подшушна му Публий Клодий. — Предстоят грозни сцени.
Цезар вече беше забелязал, че между множеството граждани се забелязваха физиономии, които не му беше трудно да определи: на площада бяха дошли мнозина от бабаитите на Рим, бивши гладиатори, които след освобождаването си от служба в школите в Капуа, си изкарваха хляба, като поемаха поръчки да преследват длъжниците, или най-малкото служеха като лична охрана.
— Това не са мои хора — обясни Клодий.
— Чии тогава?
— Не знам със сигурност, защото момчетата няма сами да се издадат. Но под тогите им се забелязват подозрителни изпъкналости: най-вероятно носят тояги. Ако бях на твое място, Цезаре, веднага щях да повикам градската милиция. Не давай ход на заседанието, преди да си сигурен в охраната.
— Много ти благодаря, Публий Клодий — рече му Цезар и се обърна към главния ликтор.
Скоро след това се появиха и двамата нови консули, фасциите се носеха от ликторите на Силан, докато охраната на Мурена го съпровождаше с голи ръце. Никой от консулите не беше доволен. Вече второ заседание на народното събрание се свикваше не от тях, а от претор. Цезар си беше присвоил пръв правото да ръководи политиката, което представляваше обида за консулите. При първото заседание на Нова година Силан дори не бе могъл да се обърне към народа, нищо че на практика го управляваше в този момент. Дори Цицерон се беше справил по-добре! Засегнати и унизени, двамата консули демонстративно застанаха възможно най-далеч от Цезар, нищо че слугите им наместиха куриатните им кресла точно до това на Цезар и — още по-неприятно — близо до пейката на народните трибуни.
Един по един на площадката се наредиха и останалите магистрати, всеки от които сядаше безмълвно на мястото си. Метел Непот умишлено се позабави и се настани в самия край на пейката, на няколко педи от Цезар, с когото се изгледаха. В ръцете си Непот държеше знаменателния си законопроект, с който се изискваше завръщането и преназначаването на Помпей. Градският претор тревожно оглеждаше площада и броеше присъстващите — може би вече три-четири хиляди души. Пространството пред самата трибуна беше запазено за сенаторите, но беше очевидно, че хората, застанали във втората редица, бяха все бивши гладиатори. Забелязваха се и групи младежи, които навярно бяха под командването на Клодий, включително тримата Антонии и останалите буйни глави от Клодиевия кръг. Разбира се, не биваше да се забравя и Фулвия.