Елитът

— Не можеш ли да спреш да си кралят само за пет минути и да ми бъдеш баща за малко? — извика Максън. — Решението е мое. Ти си получил възможността да направиш избора си и аз настоявам да направя своя. Никой няма да напуска двореца без мое разрешение!

Видях как Натали се притиска към Елиз. Като че ли и двете трепереха.

— Амбърли, отнеси това на мястото му — каза кралят, бутвайки дневника в ръцете на съпругата си. Тя просто кимна с глава, без да помръдне. — Максън, трябва да поговорим в кабинета ми.

Погледнах към Максън; може и да си въобразявах, но ми се стори, че в очите му мимолетно проблясна паника.

— Другият вариант — продължи кралят — е да си поговоря с нея. — Махна с ръка в моя посока.

— Не — побърза да възрази Максън, вдигайки ръка в знак на протест. — Не е необходимо. Дами — добави, обръщайки се към нас, — защо не се качите на горния етаж? Днес ще уредим да ви донесат вечеря по стаите. — Той направи кратка пауза. — Америка, май е най-добре да събереш багажа си. За всеки случай.

Кралят се усмихна, което ми се стори доста зловещо на фона на съвсем скорошния му изблик.

— Отлична идея. След теб, синко.

Погледнах към Максън и ми се стори сразен. Обзе ме срам. Максън отвори уста да каже нещо, но в крайна сметка поклати глава и се отдалечи.

Крис чупеше ръце, изпращайки Максън с поглед. Не можех да я виня. Развихрилата се сцена беше стряскаща.

— Кларксън? — обади се тихо кралица Амбърли. — Ами другият въпрос?

— Какъв въпрос? — сопна се той.

— Новината? — напомни му кралицата.

— А, да. — Той се върна към нас. Намирах се достатъчно близко до скамейките, затова реших да седна на мястото си, страхувайки се да не остана отново сама пред него. Крал Кларксън заговори с уравновесен, спокоен глас: — Натали, не искахме да ви го съобщаваме преди бюлетина, но получихме лоша новина.

— Лоша новина? — попита тревожно тя, чоплейки колието си с разтреперани пръсти.

Кралят се доближи до нея.

— Да. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но бунтовниците са отвлекли сестра ви тази сутрин.

— Какво? — пророни тя.

— Открили са тялото u следобед. Искрено съжаляваме. — Поне му правеше чест, че в гласа му звучеше нещо близко до състрадание, макар и да го отдавах повече на кралското му възпитание, отколкото на откровена емоция.

Отправи се забързано към Максън и едва ли не го избута през вратата, а от гърлото на Натали се изтръгна оглушителен писък. Кралицата се спусна към нея и загали косата u, мъчейки се да я утеши. Селест, незапозната със сестринската обич, напусна тихомълком залата, а Елиз я последва с печално изражение. Крис остана и опита да успокои горкото момиче, но като видя, че е безсилна срещу скръбта u, също излезе. Кралицата увери Натали, че за всеки случай родителите u щяха да бъдат под постоянна охрана и че ако имаше желание, можеше да отпътува за погребението, държейки я в обятията си през цялото време.