Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Вечерта се беше помрачила така ненадейно, че шокът не ми позволяваше да помръдна от седалката си.
Когато нечия ръка изникна пред лицето ми, толкова се стреснах, че отдръпнах глава назад.
— Нищо няма да ти направя — каза Гаврил. — Просто искам да ти помогна да станеш. — Значката върху ревера му заблещука, отразявайки светлината от прожекторите.
Сложих ръка в неговата, изненадана да усетя краката си толкова нестабилни.
— Сигурно много те обича — каза Гаврил, когато успях да се задържа изправена.
Не смеех да го погледна в очите.
— Защо го казваш?
Гаврил въздъхна.
— Познавам Максън от дете. Никога досега не се е опълчвал на баща си така.
После се отдалечи, навярно за да предупреди операторския екип да не издава и дума за случилото се тази вечер.
Отидох при Натали. Не я познавах особено добре, но бях сигурна, че обичаше сестра си така, както и аз моята, затова не можех да си представя що за болка изпитваше в онзи момент.
— Натали, моите съболезнования — прошепнах. Тя кимна. Само толкова смогна да направи.
Кралицата вдигна състрадателен поглед към мен, а по лицето u се четеше неописуема тъга.
— И… моите извинения към вас. Не исках да… просто…
— Знам, скъпа.
Като се имаше предвид състоянието на Натали, щеше да е проява на егоизъм да очаквам по-съществено сбогуване, затова просто направих последен нисък реверанс пред кралицата и напуснах залата с бавни крачки, потъвайки в бедствието, което бях предизвикала.
ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Последното нещо, което очаквах на влизане в стаята си, бяха аплодисментите на прислужничките ми.
Останах на прага за момент, истински трогната от подкрепата им и облекчена от изражението на гордостта по светналите им лица. След като приключиха с овациите, Ан взе ръцете ми в своите.
— Добре казано, госпожице. — Стисна ме леко, а в очите u видях толкова радост, че за момент забравих колко ужасно се чувствах.
— Не мога да повярвам, че го направихте! Никой никога не се е застъпвал за нас! — добави възторжено Мери.
— Максън трябва да избере вас — изписука Луси. — Само вие успявате да ми вдъхнете надежда.
Надежда.
Имах нужда да помисля, а единственото удачно място беше градината. Прислужничките ми опитаха да ме задържат в стаята, но все пак им се изплъзнах и тръгнах по заобиколния маршрут, слизайки по задното стълбище в другия край на коридора. С изключение на шепата стражи, разпръснати тук-там, първият етаж беше пуст и притихнал. Очаквах, че дворецът ще кипи от дейност, като се имаха предвид събитията от последния половин час.
Докато минавах покрай амбулаторното крило, вратата се отвори рязко и буквално налетях на Максън, който изпусна затворената метална кутия от ръцете си. Направи ми впечатление, че простена при сблъсъка ни, макар и да не беше толкова силен.
— Защо си излязла от стаята си? — попита той, навеждайки се бавно да вдигне кутията от пода. Забелязах, че отстрани беше изписано името му. Чудно ми стана какво ли съхраняваше точно пък в амбулаторното крило.
— Ще се поразходя в градината. Имам нужда да помисля дали постъпката ми беше глупава, или не.
Имах чувството, че му беше трудно да стои изправен.
— О, уверявам те, глупава беше.
— Искаш ли помощ?
— Не — побърза да откаже той, избягвайки погледа ми. — Отивам в стаята си. И те съветвам да последваш примера ми.
— Максън. — Тихата молба в гласа ми го накара да вдигне очи към мен. — Много съжалявам. Бях ти бясна и исках да… вече не знам какво исках. А и точно ти ми каза, че позицията на Единица си имала своите хубави страни, че е възможно да промениш нещо.
Той врътна очи.
— Ти не си Единица. — Помежду ни се спусна кратко мълчание. — И дори да беше, нима не ти е направил впечатление подходът ми към нещата? Тих и дискретен. Така постигам целите си на този етап. Не може да се оплакваш от управлението на държавата ни в национален ефир и да се надяваш на подкрепа от страна на баща ми или на който и да било друг.
— Извинявай! — проплаках аз. — Толкова много съжалявам.
Той се замисли за момент.
— Не мисля, че…
В същия момент чухме крясъци. Максън се обърна и тръгна в посоката, откъдето идваха, а аз го последвах, мъчейки се да разпозная звука. Скандал ли имаше? Като наближихме пресечната точка на главния коридор и изхода към градината, видяхме цял поток от стражи.
— Включете сирената! — провикна се някой. — Проникнаха през портите!