Елитът

— Кажи на майка ми, че двамата с Америка сме в безопасност. Това да е първата ти грижа — натърти той.

— Разбира се, сър. Лично аз ще дойда да ви взема, приключи ли всичко.

Сирената зави. Надявах се навреме да е известила всички за опасността.

Максън кимна и вратата се затвори, оставяйки ни в непрогледен мрак. Панелът прилепваше така плътно, че дори не чувах воя на сирената. Долових само триенето на дланта му по стената и след малко ръката му се натъкна на ключа за лампата, която разля приглушена светлина из помещението. Огледах се наоколо.

Имаше полици, заредени с неща в тъмни найлонови опаковки, и една, върху която бяха струпани няколко тънки одеяла. В центъра на тясната стаичка беше разположена дървена пейка, събираща около четирима души, а в единия от отсрещните ъгли имаше малка мивка и нещо като съвсем примитивна тоалетна. По едната стена бяха наредени кукички, макар и по тях да не висеше нищо. Помещението излъчваше миризма на метал, от какъвто ми се струваше, че бяха направени целите стени.

— Поне попаднахме в една от най-добрите стаи — отбеляза Максън и закуцука към пейката.

— Какво ти се е случило?

— Нищо — отвърна тихо той и отпусна глава върху ръцете си.

Седнах до него, оставяйки металната кутия на пейката, и отново заоглеждах стаята.

— Май това бяха Южняци, а?

Максън кимна. Опитах да нормализирам дишането си и да залича току-що видяното от паметта си. Дали раненият страж щеше да оцелее? Възможно ли беше да оцелее човек след подобно нещо?

Питах се колко ли надълбоко бяха проникнали бунтовниците, докато се бяхме придвижили до скривалището. Достатъчно бързо ли беше прозвучала сирената?

— В безопасност ли сме тук?

— Да. Това е едно от скривалищата за прислужниците. Ако по време на заплаха се окажат долу в кухнята или в склада, и бездруго са в безопасност. Но онези, които търчат по задачи из двореца, може и да не успеят да се доберат до там достатъчно бързо. Това скривалище не е толкова сигурно, колкото голямото, предвидено за кралското семейство, а и в онова има запаси за доста време, но и малките вършат работа при извънредни обстоятелства.

— Знаят ли бунтовниците за тях?

— Възможно е — отвърна той и видимо потрепери от болка, изопвайки гърба си. — Но не могат да влязат, затворим ли се вътре. Вратата се отваря само по три начина: човек с ключ може да я активира от външната страна, човек с ключ може да я активира от вътрешната страна. — Максън потупа джоба си, демонстрирайки, че има как да ни измъкне, настъпи ли моментът. — Или просто изчакваш два дни. След четирийсет и осем часа вратата се отваря автоматично. Стражите проверяват всяко от скривалищата, отшуми ли опасността, но не е изключено да пропуснат някое; а без механизма за отключване със закъснител някой може да си остане затворен тук завинаги.

Отне му доста време да ми обясни всичко това. Очевидно изпитваше болка, но като че ли се стараеше да се разсее, говорейки. Приведе се напред и изсъска през зъби, което усили агонията му.