Кралица на кошмара
- Автор: Блейк Кендар
- Серия: Anna #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1770-3
- Переводчик: Георги Иванов Иванов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кралица на кошмара». Краткое содержание книги:
Неговите приятели му повтарят, че Анна се е жертвала, за да може Кас да живее – не за да броди по улиците като мъртвец. Кас знае, че те са прави, но никое живо момиче не може да се сравнява с мъртвото момиче, в което той се е влюбил.
Сега той вижда Анна навсякъде – понякога в кошмарите си, понякога като видение наяве. Но нещо не е наред. Анна изглежда измъчена, смазана от тежестта на нещо невидимо за Кас. Най-накрая Кас разбира – Анна е в Ада!
Тя го е спасявала повече от веднъж, сега е време той да върне услугата.
В този момент краката ми олекват с няколко килограма. Камата запява в ръката ми. Какво каза Джестин? Ако я потърся, ще завия зад ъгъл и тя ще е там. Дали това се отнася и за него? И защо да бързам толкова? И какво всъщност може да ми направи той на това място?
Става точно както каза тя. Завивам зад ъгъла и ето го там, в края на лабиринта от стени, сякаш той е водил към него.
Обиаманът. Камата се превърта сръчно между пръстите ми. Чакал съм този момент. И го осъзнавам чак сега. Като го гледам, с превит гръб, облечен в същото дълго, тъмнозелено сако, със същите окъсани плитки, които се спускат по раменете му, стомахът ми се извива като змиорка. Убиец. УБИЕЦ. Ти изяде баща ми в онази къща в Батън Руж. Ти открадна силата на камата и поглъщаше всеки призрак, който исках да отпратя от моя свят.
Но докато мозъкът ми крещи тези неща, тялото ми остава скрито, полу-приклекнало зад стената. Ще ми се да бях питал Джестин какво може да ни се случи тук. Като в сънищата ли е? Или е като в „Матрицата“ – ако умреш там, умираш наистина? Приближавам се до ръба, опрял гръб в стената, подавам само крайчеца на окото си. Ако изобщо е възможно, обиаманът е станал още по-едър, отколкото помня. Краката му са по-дълги, а гърбът му по-извит. Сякаш го гледам в криво огледало, формата му е източена и неестествена. Все още не ме е видял, не ме е помирисал и не ме е чул. Просто стои, наведен над нисък, плосък камък и напомня на нещо като паяк, който плете паяжина, а мога да се закълна, че на всяка от ръцете му е пораснала по още една става.
Спомням си заклинанието с лапландския барабан и колко изплашена от него изглеждаше Анна. Тя каза, че това е неговият свят.
Обиаманът подръпва нещо. Прилича на бял конец или на част от мрежа, като тези, с които касапите овръзват животински бутове. Когато дърпа конеца отново, вдига ръка и преброявам четири отделни стави.
Да се хвърля в битка би било грешка. Трябва да разбера повече. Оглеждайки стените на лабиринта, виждам няколко грубо изсечени стъпала вдясно от мен. Не ги бях забелязал, като минавах оттам. Вероятно защото не ги е имало. Изкачвам се тихо и когато стигам най-отгоре, започвам да лазя на колене и лакти до ръба на скалата. Налага се да забия пръсти в камъка, за да се спра да не се хвърля долу.
Анна е на камъка пред него. Проснал я е като на маса в морга. Тялото ѝ е увито в бял конец, на места обагрен от тъмна кръв. Това, което той прави с ръцете си, е да зашива очите и устата ѝ.
Не мога да гледам, но очите ми отказват да се затворят, докато той връзва възли и реже конеца с пръсти. Когато се изправя и оглежда работата си, едната му ръка гали главата ѝ, сякаш е кукла. Навежда се до лицето ѝ, може би за да ѝ прошепне нещо или да я целуне по бузата. После разкривената му ръка се вдига във въздуха и виждам, че пръстите му са станали остри, преди да ги забие дълбоко в корема ѝ.
– Не!
Викът се изтръгва от мен, докато тялото ѝ се сгърчва, главата ѝ се мята напред-назад, а очите ѝ са зашити, за да не плачат, устата ѝ е зашита, за да не издава звук.
Обиаманът завърта глава нагоре. Изражението на шок е несъмнено, въпреки че и неговите очи са зашити с кръстосан черен конец. Черните хиксове сякаш образуват психоделична драсканица по лицето му, а очите под тях изпъкват и кървят. Не беше така преди, когато беше само призрак. Какъв е сега?
Размахвам ножа и той изревава със звук като от машина; не се усеща емоция и не мога да кажа дали е изплашен, разгневен или просто безумен. Появяването на ножа, обаче го отблъсква и той се обръща и изчезва в скалите.
Не губя време, спускам се по скалата като рак, изплашен да не изпусна Анна от поглед и това място да я погълне, както изчезна Джестин. Приземяването ми е всичко друго, но не и елегантно, тупвам тежко, най-вече върху таза и рамото си. Боли, много, а в коремната област усещам нещо, което може да се окаже лошо разкъсване.
– Анна, аз съм – не знам какво друго да кажа.
Гласът ми, изглежда, не я успокоява. Тя продължава да се мята, а пръстите ѝ треперят до хълбоците, вдървени като съчки. После се отпуска назад и не помръдва.