Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Заслепени от жаждата за по-голяма печалба, собствениците на тази фирма не позволявали на бедните момичета да ползват дори обикновени човешки удобства, разрешени и на робите. Смятали, че на работничките не може да им се има никакво доверие, и затова ги заключвали в кроячните и шивашките цехове.“
Колекционера на кости караше към свърталището си. Премина покрай една полицейска кола, но не вдигна поглед от пътя, така че служителите на реда не му обърнаха внимание.
„Във въпросния ден на осмия етаж на сградата избухнал пожар, който за броени минути обхванал цялата фабрика. Работничките не можели да се измъкнат заради заключените врати. Много от тях загинали още в сградата, а още повече, горящи като живи факли, скочили от тридесет метра върху паважа и починали от сблъсъка с твърдата Майка Земя.
Жертвите от пожара в „Триангъл шъртуеър“ се изчисляват на 146. Полицията обаче била смутена от това, че не успяла да намери една от работничките, младата Естер Вайнрауб, която свидетели видели да скача в отчаянието си от един прозорец на осмия етаж. Никое от момичетата, скочили като нея, не оцеляло. Възможно ли е тя по някакво чудо да е останала жива? Защото, когато телата били наредени на улицата за разпознаване от покрусените близки, бедната госпожица Вайнрауб липсвала.
Репортерите започнали да говорят за някакъв мародер, човек, който бил забелязан да напуска местопроизшествието с огромен вързоп на рамо. Служителите на реда били толкова възмутени от мисълта някой да се гаври с тленните останки на невинната девойка, че веднага започнали щателно разследване.
След няколко седмици прилежните им усилия се увенчали с успех. Двама жители на Гринуич Вилидж докладвали, че са забелязали някакъв човек да си тръгва от мястото на пожара преметнал през рамо тежък вързоп „като килим“. Полицаите надушили следите му и го проследили до Уестсайд, където разпитали местните жители и научили, че човекът, чието описание отговаряло на това на Джеймс Шнайдер, е все още на свобода.
Затегнали обръча на търсенето около едно съмнително свърталище в малка уличка на Хелс Кичън, недалеч от оборите на Шестдесета улица. Когато влезли в уличката, хората на реда били посрещнати от отвратителна воня...“
Колекционера на кости премина покрай самото място на пожара в „Триангъл шъртуеър“ - може би подсъзнанието му го бе довело тук. „Аш билдинг271“ - както по ирония на съдбата се наричала постройката, в която се помещавала обречената фабрика - вече я нямаше и на нейно място сега се издигаше една от сградите на Нюйоркския университет. „Преди и сега...“ Колекционера на кости не би се изненадал, ако около него, като снежни топки, започнат да падат момичета, облечени в бели блузи, от които излизат искри и дим, и да се размазват с галещ ухото звук върху паважа.
„Когато нахлули в свърталището на Шнайдер, пазителите на закона попаднали на още по-отвратителна и ужасяваща гледка. Трупът на бедната Естер Вайнрауб (или по-скоро това, което било останало от него) се намирал в мазето. Шнайдер се бил заел да довърши работата на огъня и отстранявал плътта на девойката по способи, прекалено шокиращи, за да бъдат описани в тази книга.
След претърсване на ужасяващата бърлога била открита тайна стаичка, пълна с почистени от месото човешки кости.
Под леглото на Шнайдер бил намерен дневник, в който психопатът записвал историята на злото. „Костите - пишел Шнайдер - са свещената сърцевина на човешкото тяло. Те не се променят с времето, не лъжат, не предават. Когато веднъж фасадата на нашата суета, на пороците на нисшите раси и на слабия пол се отстрани чрез изгаряне или сваряване, ние, без изключение, се превръщаме в благородни кости. Костите на лъжат. Те са безсмъртни.“
Писанията на психопата отразявали хрониката на отвратителни експерименти, чрез които извергът се опитвал да установи най-ефикасния метод за отстраняване на плътта от костите на жертвите. Той опитвал варене, печене, третиране със сода каустик, оглозгване от животни и киснене продължително време във вода.
Един от методите обаче му бил любим в това зловещо хоби: „Установил съм, че е най-добре - продължава дневникът му - просто да се зарови тялото в богата почва, така че Природата да свърши тази мъчителна работа. Този способ изисква най-много време, но опасността вонята на разлагащо се месо да събуди подозрения е най-малка. Предпочитам да заравям хората живи, въпреки че сам не мога да си обясня защо.“
В тайната стая били намерени още три трупа в гореспоменатото състояние. Протегнатите ръце и изкривените лица свидетелстват, че нещастните жертви наистина са били живи, когато Шнайдер е хвърлял последната лопата пръст над мъченическите им глави.