Операция „Скайхук“

Тя я прочете бързешком, кимна, а той се обърна към седналия мъж.

— Заповядай, Дан — рече Мак и отведе шефа по сигурността в кабинета си, затвори вратата, а онзи взе малко, преносимо дистанционно устройство.

— Мога ли да включа неутрализатора на „бръмбарите“, генерале?

Мак кимна, а Дан Джеръд натисна съответния бутон, изпълвайки кабинета с див поток от безшумни радиосигнали, предназначен да изолира стаята от всякакво подслушвателно устройство.

— Джон ти е предал шифрованото съобщение, Дан. Дали нашият доктор Коул се превръща в проблем?

— Той е умен мъж, генерале, и лоялен при това. Не само е открил променения компютърен код и внедрената в него информация за гражданските авиолинии, но е разбрал и какъв е този код, а аз не се съмнявам, че в този миг съзнанието му е заето с въпроса какви възможни обяснения може да има за това.

— И какви са възможните обяснения?

— Опасни. Поне някои от тях. Ако поеме в погрешна посока, може да стигне до най-различни заключения, които на свой ред могат да предизвикат истински проблеми по сигурността за нас; а ако се паникьоса и излезе извън „кошарата“, вредата може да бъде чудовищна.

Мак се отпусна в едно от креслата около масичката за кафе и въздъхна.

— След два часа или даже по-малко, ще бъдем във въздуха за последните изпитания. Имаш ли някакви опасения, че доктор Коул стаява нещо?

— Не — каза Дан Джеръд. — По-скоро се безпокоя за това как ще се справи с мислите си по-късно. Той не е човек, който ще се отдръпне и ще си затвори устата, генерале. Напротив! Ще вдигне тревога, след като първо е установил проблема и след това не може да бъде накаран да млъкне, освен по един начин — физически.

— Вечният проблем при военните и управляващите. Точно онова, от което се боим и което ни прави свободни хора.

— Странно, нали?

— Доколко може да бъде опасен? И предвид цялата информация, с която разполага, каква е заплахата, пред която сме изправени?

— За съжаление и аз не помогнах кой знае колко, когато му казах да говори само с мен, тъй като е възможно да има къртици дори в самата организация.

— Е, все едно е да му го внушиш, Дан.

— Знам. Ще приема, че ми е натрит носът за лоша преценка.

— Между другото, информиран ли си за ситуацията с Роузън?

— За катастрофиралия албатрос, дъщерята и разгневената ФАА ли? О, да. Това е друга избухлива смес, която наблюдавам, макар да смятам, че е под контрол — благодарение на твоята помощ с онези радарни записи.

— Той е намерил база данни за граждански авиолинии, внедрени в т.нар. променен код, Дан — каза Мак, следейки очите на шефа по сигурността за някаква реакция. — Ето това наистина ме безпокои.

— Мен — също.

— И ти работиш по въпроса, нали?

— Доколкото мога.

— Убеден съм, че не е нужно да ти казвам, че този проект е от изключителна важност и че натискът за бързото му приключване идва от самия Бял дом.