Пътят на Патриарха

— Крал Гарет ще ги изцапа със собствената ти кръв! — обеща Олгерхан.

Джарлаксъл сви рамене, сякаш това нямаше значение.

— Извика ни тук — изрече Уингхам. — Има ли друга причина освен това заяждане? Когато мина през Палишчук, не поиска нищо от нас и ние сме готови да ти предложим същото.

— Но сега крал Гарет е тръгнал на поход — отвърна Джарлаксъл. — Ситуацията, естествено, се промени. Палишчук се оказва хванат между разбиващите се вълни на възможностите. Да остане между тях, докато се издигат до връхната си точка, означава да бъде смазан от двете. Време е за плуване, Уингхам.

Олгерхан стоеше с увиснала челюст и щръкнали бивни, а грозното му лице беше с почти безизразно изражение и Джарлаксъл за малко не се изсмя на глас.

Уингхам обаче кимна, защото съвсем ясно схвана аналогията и страшните изводи, следващи от нея.

— Искаш от нас да воюваме с крал Гарет, който ни спаси от краля вещер и винаги ни е бил добър приятел? — попита опитният стар орк.

Джарлаксъл се усмихна многозначително, докато претегляше решителността в думите на Уингхам — решителност, която знаеше, че няма да разклати, независимо колко е голяма заплахата от армиите от мрачни елфи на Кимуриел. Всъщност това беше решителност, на която бе разчитал, откакто разбра за дръзките действия, предприети от Гарет срещу новия крал на Вааса.

— Палишчук няма да предаде крал Гарет — заяви Уингхам и Джарлаксъл знаеше, че казва истината.

— Не сме забравили времената на Зенги — продължи Уингхам и нуждата му да оправдае позицията си развесели Джарлаксъл. — Помним добре мрака на краля вещер и светлината, наречена Гарет, който рискува всичко, живота си, приятелите си и цяла Дамара, за да е сигурен, че не сме сами срещу враг, когото не можем да победим.

— Добре казано — съгласи се мрачният елф.

— Няма да предадем крал Гарет — повтори Уингхам.

— Никога не съм казвал, че трябва — отвърна Джарлаксъл и стоманеният поглед на Уингхам премина в объркване. — Армията на Кървав камък потегли на поход с прекрасните си блестящи оръжия и доспехи. Впечатляваща гледка без съмнение. Идват въоръжени и бронирани, с много магьосници и свещеници.

— И въпреки това сте изправени пред непознатото — продължи Джарлаксъл. — Като изключим репутацията на народа ми и онова, което научихте по твърде болезнен начин за силите на замъка на Зенги. Аз не правя избор вместо вас, приятелю. Просто искам да ти обясня, че вълните ще се спуснат и трябва да плувате в едната или другата или да бъдете унищожени. Времето за неутралитет свърши. Не смятах, че ще се стигне до това — поне не толкова бързо, — но се случи и ще бъда нехаен приятел, ако не ви помогна да го разберете.

— Приятел? — изрева Олгерхан. — Приятел, който докара война пред портите на Палишчук?