Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Подслушвачът забави коня си така, че да се изравни с тях тримата.
— Целта на Гарет не е замъкът — или поне не само замъкът.
Риордан се замисли над това за момент, после изрече:
— Палишчук — той погледна към Кейн, който кимна многозначително. — Показва на Палишчук и жителите му, че са важни за плановете му и че когато са заплашени, той ще го приеме толкова сериозно, колкото ако Хелиогабалус е попаднал под сянката на Зенги — изрече на един дъх Риордан.
Погледите на Келедон и Кейн му подсказаха, че е подредил пъзела правилно.
— Затова е крал — неодобрително добави Риордан под мустак.
— Очаквам, че когато се върнем през Ваасанската порта, кралството на Кървав камък ще е цяло, с обединените под знамето на Гарет Драконоубиец Вааса и Дамара — изрече Келедон.
Внезапно денят се стори малко по-светъл на Риордан.
Глава 13
Сигурен залог
Градът на полуорките кипеше. И защо не? До ушите на Джарлаксъл, а следователно и до Палишчук бе достигнала вестта, че крал Гарет е потеглил на поход, а страховитата му армия се придвижва на север през Ваасанските мочурища, за да отвърне на предизвикателството на крал Артемис I.
Новината бе изненадала Джарлаксъл — който не обичаше особено да бъде изненадван. Не беше предполагал, че Гарет ще тръгне толкова решително или толкова дръзко. Зимата настъпваше, а само тя бе достатъчна, за да унищожи армия във Вааса. Освен всичко останало, Гарет си имаше работа с мрачен елф. Кралят нямаше представа какво е подготвил за него Джарлаксъл — как би могъл? И въпреки това бе потеглил веднага, при това с армия.
Уважението на Джарлаксъл към мъжа се бе увеличило при тази новина. Рядко му се случваше да срещне човек с такава увереност и решителност.
Погрижи се ботушите му да тракат силно дори по хлъзгавите, мокри от дъжда камъни на склона на хълма.
Не искаше битка с Уингхам и не желаеше да стресне някой от нервните стражи, обградили полуорка.
Уингхам стоеше край малък огън в средата на плоския връх на хълма, а до него имаше друг по-едър полуорк, в когото Джарлаксъл разпозна Олгерхан. Двамата забелязаха шумното приближаване на Джарлаксъл и се обърнаха да го посрещнат.
Щом приближи двойката, Джарлаксъл разпозна тревогата в израженията им. Малко страх, малко гняв, идеално видими в начина, по който се оглеждаха наоколо, особено Олгерхан. Той дори бе скръстил плещестите си ръце пред гърдите, най-сигурният знак за противопоставяне. В този момент Джарлаксъл си припомни разликата в расовите навици. Когато мрачен елф скръстеше ръце пред гърдите си в Мензоберанзан, това бе знак за подчинение и уважение. В горния свят обаче, както и при случая с матроните на мрачните елфи, беше знак за непоколебимо противопоставяне или поне за защитна поза.
— Господарю Уингхам — поздрави го сладко той, за мен е чест, че се отзовахте на призива ми.
— Знаеше, че ще дойда — отвърна Уингхам и тонът му бе по-малко дипломатичен от обичайното. — Как бих могъл да не дойда, когато ветровете на войната се носят над обичния ми Палишчук.
— Война?
— Знаеш, че крал Гарет е потеглил на поход.
— За да празнува коронацията на крал Артемис I, разбира се.
Изражението на Уингхам стана раздразнително, което изглеждаше още по-преувеличено на фона на танцуващите сенки от малкия огън.
— Е, скоро ще научим какви са намеренията му вметна Джарлаксъл. — Нека и двамата се надяваме, че крал Гарет е толкова мъдър, колкото показва репутацията му.
— Защо направи всичко това?
— Служа на краля.
— Предизвикваш законния крал — намеси се Олгерхан.
Изпод огромната периферия на забележителната си шапка Джарлаксъл присви блестящите си червени очи и стисна устни, хващайки Олгерхан в поглед, който със сигурност припомни на едрия войн за скорошното му приключение с мрачния елф. Скръстените ръце на Олгерхан се отпуснаха до тялото му и даже отстъпи крачка назад, а агресивността от стойката му се стопи. С този поглед Джарлаксъл му напомни за Кантан.
— Земите на Кървав камък бяха отворени за теб и Артемис Ентрери — изрече Уингхам и принуди мрачния елф да погледне отново към него. — Очакваха ви възможности. С уважението и песните и признателността на всички хора двамата с Ентрери можехте да имате повечето неща, които искате, без тази конфронтация.