Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
Ти, зъл фалшификатор, можеше ли инак? Болестта си дори би белосал, ако би се показал гол пред своя лекар.
Тъй белоса ти одеве пред мен своята лъжа, като казваше: „Аз върших това само на шега!“ То беше донейде и сериозно, ти си донейде каещ, се духом!
Добре те отгатвам аз: ти си магьосник за всички; но за тебе не ти остана ни една лъжа и хитрост — сам за себе си ти без магии остана!
Ти пожъна погнуса като едничка твоя истина. Ни една дума вече не е правдива у теб, само твоята уста: а именно погнуса е залепнала на твоята уста.
— Но кой си ти! — извика тук старият магьосник с упорит глас. — Кой смее да говори тъй на мен, на най-великия, който живее днес? — и една зелена светкавица блесна от неговото око към Заратустра. Но изведнъж той се преобрази и каза тъжно: — О, Заратустра, аз съм уморен, опротивяха ми моите изкуства, аз не съм велик, защо се преструвам! Но ти знаеш добре — аз дирех величие!
Велик човек исках да представя аз и мнозина убедих: но тая лъжа надвиши силите ми. О нея се разбивам аз.
О, Заратустра, всичко е лъжа в мен; но аз се разбивам — това мое разбиване е истинско!
— За твоя чест е — рече Заратустра мрачно и гледайки настрана, — за твоя чест е, че ти диреше величие, но това те издава. Ти не си велик.
Ти, зъл и стар магьосник, най-доброто и най-честното у тебе, което почитам, е това, че си уморен от себе си и че каза: „Аз не съм велик.“
Затова те почитам аз като каещ се духом: и макар да бе то само миг, този миг ти беше правдив.
Но кажи що дириш ти тук в моите гори и скали? И ако ти ми се препречи на пътя, на какво изпитание искаше да ме подложиш? — с какво ме изкушаваше? — Тъй рече Заратустра, и очите му искряха. Старият магьосник помълча малко, после рече:
— Изкушавах ли те аз? Аз диря само.
О, Заратустра, аз диря един истински прав, прост човек, недвусмислен, един съвсем честен, един съсъд на мъдрост, един светец на познание, един велик човек!
Не знаеш ли ти това, о, Заратустра? Аз диря Заратустра.
И тук настана дълго мълчание между двамата; но Заратустра потъна дълбоко в себе си тъй, че затвори очи. Но сетне, като се обърна към своя събеседник, улови ръката на магьосника и рече най-вежливо и хитро:
— Добре! Там нагоре води пътят, там е пещерата на Заратустра. В нея можеш ти да дириш, когото би искал да намериш. И питай животните ми за съвет, моя орел и моята змия — те трябва да ти помогнат да дириш. Моята пещера е голяма.
Аз сам наистина — аз не съм виждал още велик човек. Което е велико, за него днес е грубо окото и на най-изтънчения. Сега е царството на сганта.
Толкова хора срещнах вече аз, които се ширеха и надуваха, а народът крещеше: „Вижте, ето един велик човек!“ Но що значат всички надути мехове! Най-сетне вятърът ще изскочи от тях. Най-сетне се пръсва жабата, която твърде дълго се е надувала: и вятърът изскача навън. Да промушиш един издут в корема, това наричам аз добра забава. Чуйте, момчета!
Сегашното днес е на сганта: кой знае още що е велико, що е малко! Кой е дирил щастливо величието! Само безумецът: на безумеца върви.
Ти дириш велики хора, чудни глумецо? Кой те е учил на това? Време ли е днес за това? О, ти, мрачен в диренето си, защо ме изкушаваш?
Тъй рече Заратустра, утешен в сърцето, и отмина засмян по своя път нататък.
Извън служба
Но наскоро след като Заратустра се отърва от магьосника, той видя, че някой седи пак на пътя, по който вървеше, един чер висок мъж, с изпито и бледно лице; той го ядоса силно. „Тежко — рече той в сърцето си, — ето там седи забулена скръб, струва ми се от пасмината на свещениците — що дирят те в моето царство?
Как! Едва се отървах от оня магьосник: ето пък и друг чернокнижник трябва да ми мине път, — някакъв магьосник с вдигната за благословия ръка, един тъмен чудотворец по божия милост, един помазан светохулник, дявол да би го взел!
Но дяволът не е никога там, дето би бил на място; винаги закъснява той, това проклето джудже и козиног пакостник!“
Тъй проклинаше Заратустра, нетърпелив в сърцето си и мислеше как би могъл да се промъкне с отвърнат поглед покрай черния човек: но ето че инак се случи. В същия миг човекът го съзря; и подобно на оногова, когото изненадва нечакано щастие, той скочи и се спусна към Заратустра.
— Който и да си, пътниче — каза той, — помогни на един заблуден, на един, който дири, на един старец, който тук лесно може да си изпати!