Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
Никой досега не е казвал по-войнствени думи: «Що е добро? Храбър да си е добро. Добра война прави свято всяко дело.»
О, Заратустра, кръвта на бащите ни се вълнува в нашето тяло при такива думи: то бе като речта на пролет към старите винени бъчви.
Когато се кръстосваха мечовете като змии с червени петна, тогава нашите бащи се наслаждаваха на живота; всяко слънце на мира им се виждаше бледо и хладно, а дълговременният мир принасяше срам.
Как въздишаха те, нашите бащи, когато виждаха на стената лъскави притъпени мечове! Като тях жадуваха те за война. Мечът именно иска да пие кръв, мята искри от пожелание.“
Когато царете говореха и бъбреха така разпалено за щастието на своите бащи, обхвана Заратустра немалко желание да се подсмее на тяхната разпаленост: че очевидно те бяха твърде миролюбиви царе, които виждаше пред себе си, със стари и изтънчени лица. Но той се въздържа.
— Добре — рече той, — нататък води пътят, там е пещерата на Заратустра и днес денят ще има дълга вечер! Но сега бързо ме зове вик за помощ и аз ви оставям.
Чест е за моята пещера, когато царе седят и пожелаят да чакат: но, то се знае, вие има да чакате дълго време!
Та нека! Що от това! Де може днес да се научи човек по-добре да чака, ако не при дворовете? И всичката добродетел на царете, що им остава и сега — не се ли зове тя: да знаеш да чакаш?
Тъй рече Заратустра.
Пиявицата
И Заратустра вървеше замислен по-нататък и по-надолу през гори и край блата; но както се случва с всеки, който обмисля трудни неща, стъпи той ненадейно върху един човек.
И ето, изведнъж изригнаха в лицето му един вик и две проклятия, и двайсет мръсни псувни; тъй че в своята уплаха той дигна тоягата си и удари настъпания. А веднага след това той се съвзе; и сърцето му се изсмя на безумието, което току-що стори.
— Прости — каза той на настъпания, който се повдигна намръщен и седна, — прости и чуй преди всичко една притча. Както пътник, който мечтае за далечни неща, неволно се спъва в усамотена улица о спящо псе, едно псе, което лежи на слънце:
— както и двамата тогава се стресват, и налитат като смъртни врагове, тези двама до смърт уплашени — тъй се случи и с нас.
И все пак! И все пак — колко малко липсваше, един друг да се помилват това псе и тоя самотник! Не са ли те и двамата самотни!
— Който и да си — каза все още намръщен настъпаният, — не само с крака си, но и с притчата си ти ме настъпваш твърде много!
Виж, нима аз съм псе? — и седящият се издигна при това и измъкна ръката си от блатото. Защото изпърво той бе прострян на земята, скрит и неузнаваем като ония, които дебнат някой блатен дивеч.
— Но какво правиш ти! — извика Заратустра уплашен, защото видя, че от голата му ръка течеше много кръв. — Какво ти се е случило? Нещастнико, да не те е ухапало някое зло животно?
Окървавеният се изсмя, все още сърдит.
— Що ти влиза в работа! — каза той и искаше да отмине. — Тук съм аз у дома си и в царството си. Да пита, който ще: няма що да отговарям на един тромав.
— Ти се лъжеш — рече Заратустра съжалително и го хвана здраво, — ти се лъжеш: тук ти не си у дома си, а в моето царство, и в него не трябва никой да пострада.
Наричай ме както щеш — аз съм, който трябва да бъда. Сам аз се наричам Заратустра.
Добре! Там горе пътят води към пещерата на Заратустра: тя не е далеч — не искаш ли у мене да чакаш, докато ти оздравеят раните?
Теб не ти вървя добре в тоя живот, нещастнико: най-напред те ухапа животното и сетне те настъпа човекът!
Но когато настъпаният чу името на Заратустра, той се преобрази.
— Какво ми стана! — извика той, — за кого ме е грижа още в тоя живот освен за единия този човек, именно Заратустра, и онова животно, що живее от кръв, пиявицата?
Заради пиявицата лежах аз тук край това блато като рибар и вече моята увиснала ръка бе десет пъти ухапвана, когато едно още по-хубаво животно засмука кръвта ми, Заратустра сам!
О, щастие! О, чудо! Благословен да е денят, който ме примами в това блато! Благословена да е най-добрата най-жива пиявица, що живее днес, благословена да е великата пиявица на съвестта „Заратустра“!
Тъй рече настъпаният; и Заратустра се възрадва от неговите думи и тяхната изтънчена почтителност.
— Кой си ти? — попита той и му подаде ръка. — Между нас има много за изясняване и разведряване: но струва ми се, че днес ще бъде чист ясен ден.