Убийството на художника

Жените се огледаха и видяха, че страхът вече не владее кръга им; че той се е отпуснал и разширил. А в центъра му, на мястото, където Джейн Нийл бе посрещнала края на живота си, вятърът люшкаше голям брой предмети, които пееха във възхвала на тази толкова обичана жена.

Клара следеше с очи мятащите се на вятъра панделки, изгубила своя страх. Сетне погледът й попадна на нещо в края на една от панделките. След миг проумя, че то изобщо не е завързано за панделка, а забито в дървото зад пръчката.

Високо сред кленовите клони имаше стрела.

Гамаш тъкмо се качваше в колата си, готов да потегли обратно за Монреал, когато Клара Мороу буквално изхвърча от гората и затича надолу по улица „Мулен“, сякаш я гонеха дяволи. За миг някаква налудничава мисъл се стрелна през съзнанието му: дали пък ритуалът не бе освободил неволно някаква сила, която е далеч по-разумно да остане в покой? И в известен смисъл тъкмо това се бе случило. Жените и ритуалът им по някакъв начин бяха материализирали една стрела, която някой със сигурност би желал да остане незабелязана.

Ставният инспектор незабавно се обади на Бовоар в Монреал, след което двамата с Клара отидоха до мястото. От последното му посещение бе изминала почти седмица и Гамаш беше силно впечатлен от настъпилите промени. Най-различни бяха дърветата. Само допреди седмица те бяха обагрени в смели ярки цветове, а сега вече се издигаха мрачно оголени. Повечето им листа бяха станали на шума и покриваха земята, а онези по клоните бяха силно оредели. Ето кое бе станало причина за откриването на стрелата. Когато Гамаш бе стоял на това място преди седмица, не бе имал никакъв шанс да я зърне, скрита сред яркочервените и жълти листа. Но вече не бе така.

Другата промяна беше забитата в земята пръчка с танцуващи около нея панделки. Предположи, че тя има нещо общо с ритуала. Или това, или Бовоар много бързо се беше смахнал без надзора на шефа си. Гамаш се приближи до молитвената пръчка, силно впечатлен от пъстрите й накити. Улови някои от предметите, за да ги разгледа по-отблизо. Сред тях се мяркаше стара фотография на топчеста и късогледа млада жена, застанала до едър красив дървосекач. Двамата се държаха за ръце и се усмихваха. Зад тях една стройна млада жена се взираше право в обектива. На лицето й бе изписана горчивина.

- Е, и? Това е стрела. - Матю Крофт прехвърли поглед от Бовоар към Гамаш. Тримата се намираха в килия на затвора в Уилямсбърг. - Имате вече пет. Какво толкова ви бърка тая?

- Тази стрела - поясни Гамаш - беше открита преди два часа в клоните на едно кленово дърво на височина седем-осем метра. Точно до мястото, където е убита Джейн Нийл. От комплекта на баща ви ли е?

Крофт огледа внимателно дървената пръчка, после върха на наконечника и накрая много внимателно оперението. Щом приключи огледа, му прилоша. Пое си дълбоко дъх и буквално рухна върху нара.

- Да - прошепна с мътен поглед. - От татковите е. Ще се уверите, когато я сравните с останалите в колчана, но мога да ви кажа още сега. Баща ми изработваше сам оперенията за стрелите си, беше му нещо като хоби. Не си падаше много по разнообразието, така че всички излизаха едни и същи. Когато откриеше, че нещо му харесва и върши работа, повече не си блъскаше главата да го променя.