Убийството на художника

Бен изпусна продължителна въздишка, сякаш цял живот я бе сдържал в себе си.

- Тримата учихме заедно в Художествената академия, макар че аз и Питър бяхме две години по-големи. Той мигом се влюби в нея.

- А вие?

- Ha мен ми отне малко повече време. Мисля, че съм по-резервиран от Питър. Не съм така общителен. Но Клара е наистина специална, нали? - Беи я наблюдаваше с усмивка.

Мирна запали връзка от градинския чай на Джейн, който веднага запуши. Докато обикаляха площада, жените спираха при четирите географски посоки: изток, запад, север, юг. При всяко спиране Мирна връчваше пушещия градински чай на следващата жена и сладникавият пушек се стелеше към домовете.

Мирна обясни, че с това опушване се прогонвали лошите духове и се освобождавало място за добрите. Гамаш си пое дълбоко въздух и вдиша ароматната смес от дим и градински чай. И двете древни, и двете успокояващи.

- Толкова ли е очевидно? - запита възбудено Беи. - Вярно, имаше един период, когато си мечтаех с нея да се съберем, но това беше много отдавна. Никога не бих могъл да сторя нещо подобно. Не и на Питър.

- Не, не е очевидно.

Двамата следяха върволицата жени, които се изкачваха по улица „Мулен“ и изчезваха една по една в гората.

Беше студено и мрачно, над главите и под краката им шумоляха мъртви листа, мразовитият вятър завихряше шумата високо. Възбудата на жените се смени с безпокойство. Някаква сянка надвисна над оживеното шествие. Дори Мирна утихна, усмихнатото й дружелюбно лице стана бдително.

Гората звучеше застрашително - клоните на дърветата проскърцваха, листата на тополите трептяха на вятъра.

Клара бе обзета от внезапно желание да се махне оттам. Това място беше опасно. Люси зави - сякаш протяжно предупреждение. Козината й настръхна, тя бавно се сви и се залепи за земята; мускулите й се напрегнаха, като че ли бе готова всеки миг да скочи.

- Трябва да образуваме кръг - рече Мирна. Стараеше се да звучи спокойно, но в същото време оглеждаше останалите в опит да прецени кого е в състояние да над бяга, ако се стигне дотам. Дали пък няма тъкмо тя да се окаже ритуалната жертва? Как можа да се натъпче с тия запеканки...

Жените се хванаха за ръце и образуваха възможно най-малкия и тесен кръг, който някой е виждал. Мирна вдигна молитвената пръчка от земята, където я бе пуснала Люси, и със замах я заби дълбоко в почвата. Клара очакваше земята всеки миг да изръмжи в отговор.

- Донесох тези панделки. - Мирна отвори торбата си. В нея бе натъпкано разплетено кълбо от пъстри ленти. - Помолихме всички ви да донесете по нещо, което за вас символизира Джейн.

Мирна извади от джоба си някакво книжле. Продължи да рови из торбата, докато не намери някаква алена панделка, с която омота книгата. После се наведе и заговори, докато привързваше панделката към молитвената пръчка:

- Това е за теб, Джейн, благодаря ти, че споделяше любовта към писаното слово с мен. Бъди благословена. - Мирна остана до забитата молитвена пръчка за момент, свела едрата си глава, след което се дръпна встрани и се усмихна за първи път, откакто се събраха на това място.