Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
И за миг не му бе хрумвало, че ще се наложи да каже на Гамаш тези думи:
- От този момент си отстранен за седмица от работа без право на заплата. Ще бъде проведено дисциплинарно изслушване. Не слагай пола за него.
- Благодаря за съвета.
- D’accord. Дай ми Бовоар.
Жан Ги Бовоар не бе от хората, които се смайват лесно, но след разговора си с директора на полицията се почувства тъкмо така. Гамаш знаеше, че за него Бовоар е като син, но по-младият мъж не демонстрираше към него други чувства, освен уважението, което се полага към висшестоящ. Което му беше достатъчно. Сега обаче Гамаш видя каква болка изпитва Бовоар, задето трябва да постъпи по този начин, и се почувства възнаграден. Наградата му бе синовното отношение на Жан Ги.
- Вярно ли е това?
Гамаш кимна.
- Моя ли е вината? Да не би да е, защото спорих с вас пред прокурора? Какъв глупак съм
само! Защо не си държах устата затворена? - Бовоар крачеше из малкия офис като затворен в клетка леопард.
- Нямате вина. Вие свършихте всичко както трябва. Това беше единственото, което можехте да направите. Както и аз. Както и директорът Бребьоф впрочем.
- Мислех, че ви е приятел.
- Такъв е. Вижте, не се тормозете много за случилото се. Още преди да му се обадя, бях наясно как ще постъпи. Преди това се чух с Рен-Мари, за да я подготвя.
Бовоар се почувства уязвен, задето главният инспектор се бе консултирал със съпругата си, но не и с него. Съзнаваше, че е глупаво, но емоциите често бяха такива. Затова се опитваше да ги избягва.
- И когато тя ми каза „направи го“, аз му позвъних с чиста съвест. Не мога да арестувам Матю Крофт.
- Е, ако вие не можете, тогава и аз не мога. Нямам намерение да върша мръсната работа на Бребьоф.
- Наричайте го „директор на полицията Бребьоф“. Пък и такава ви е работата. Какво беше това изпълнение днес следобед? Просто интелектуално упражнение? Знаете колко са ми противни тия неща. Кажете каквото мислите и не се занимавайте с претенциозни игрички. Не защитавайте обратната теза само за да докажете, че можете.
- Не го правя. Наистина считам, че Матю Крофт го е извършил.
- Тогава го арестувайте.
- Има и още нещо. - Бовоар наистина изглеждаше нещастен. - Директорът заповяда да прибера значката и пистолета ви.
Гамаш беше слисан. Ако беше обмислил всичко прецизно, едва ли щеше да се изненада от развоя, но наистина не бе предполагал, че ще се стигне дотук. Усети, че стомахът му се бунтува. Остра реакция, която го учуди силно. Трябваше да я обмисли, но за късмет, го очакваше дълго пътуване към дома, по време на което можеше да разсъждава колкото си ще.
Събра сили, бръкна в предния си джоб и връчи на Бовоар значката и служебната си карта. После разкопча кобура си.
- Съжалявам - прошепна дрезгаво младият мъж. Гамаш бе намерил сили да се съвземе, но не и да прикрие чувствата си. Докато поемаше вещите на шефа си, в паметта на Жан Ги изплува едно от многото неща, които бе научил от него. Матей 10:36.
Погребението на Джейн Нийл, старата мома на село Трите бора в околия Сан Реми, провинция Квебек, се състоя два дни по-късно. Камбаните на църквата „Света Мария“ забиха; ехото им отекна из долините, разнесе се на километри и се почувства дълбоко в земята.
Хората се събираха за последно сбогом. Арман Гамаш също присъстваше, изминал целия път от Монреал. Беше добър начин да се откъсне от принудителното си бездействие. Движеше се сред тълпата, мина през входа на малката църква и се озова в мрачното вътрешно помещение. Гамаш открай време се изумяваше на парадокса, че църквите са мрачни. На човек бе нужна минута или повече, за да свикне с тъмнината в тях след яркото слънце навън. През годините Гамаш така и не успя да почувства стъпването в църковен храм като някакво завръщане у дома. Църквите представляваха или огромни кухи прояви на възхвала - не толкова към бог, колкото към богатството и привилегиите на общността - или студени аскетични паметници, които изразяваха възторга от отрицанието на земните блага.
Гамаш обичаше да влиза в църкви заради музиката и покоя им. Но се чувстваше по-близо до бог във волвото си. Зърна Бовоар сред тълпата, махна му и го приближи.
- Надявах се да дойдете - каза заместникът му. - Сигурно ще ви е интересно да научите, че арестувахме цялото семейство Крофт.
Двамата не се бяха виждали, откакто се разделиха във вторник следобед, но няколко пъти разговаряха по телефона. Бовоар се опитваше да държи Гамаш в течение на разследването, а Гамаш - да убеди Бовоар, че не изпитва никакви лоши чувства.
Йоланд пристъпваше зад ковчега, докато го внасяха в църквата. До нея беше Андре, слаб и с мазни коси, а зад тях се мъкнеше синът им Бернар, чийто лукав поглед се стрелкаше неуморно насам-натам, сякаш в търсене на поредна жертва.