Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
да се спомине, толкова грижи имах покрай Уейн.
- Как е сега той? - запита Клара, спомнила си ужасната кашлица на Уейн от общото събрание.
- Сега само се оплаква, така че нещата са вече по-добре. Какво ще кажете, господин Хадли? Нали разбирате, че нямам много свободно време.
- Добре, нека да е вторник. - Бен се извърна към Клара, а Нели се върна към предишната си неотложна работа, а именно - унищожаването на целия бюфет. - Къщата е много мръсна. Да не повярва човек каква неразбория могат да създадат един стар ерген и кучето му.
С напредването на опашката Гамаш пак се заговори с Рут.
- Когато бях в офиса на нотариуса да го разпитам за завещанието на госпожица Нийл, той спомена вашето име. Бащината ви фамилия, Кемп, ми прозвуча познато, но не можах да се сетя веднага откъде.
- И как разбрахте в крайна сметка? - запита Рут.
- Клара Мороу ми каза.
- А, хитър момък сте. И от това заключихте коя съм аз.
- Е, не веднага, но след известно време загрях - засмя се Гамаш. - Много ми допада поезията ви. - Канеше се да изрецитира един от любимите си нейни стихове, но се чувстваше като пъпчасал младок, срещнал своя идол на вечеринка.
Рут видимо се отдръпна, сякаш се опитваше да избяга от собствените си красиви думи, които събеседникът й се канеше да произнесе.
- Простете, че ви прекъсвам - обърна се Клара към тях и двамата я погледнаха като ангел спасител, - но чух, че казахте „той“.
- Той ли? - повтори Гамаш.
- Той, нотариусът.
- А, да. Господин Стикли от Уилямсбърг. Нотариусът на госпожица Нийл.
- Сигурен ли сте? Аз мисля, че тя ходеше при онази жена, която току-що беше родила. Соланж... някоя си.
- Соланж Френет? Онази от упражненията ли? - запита Мирна.
- Същата. Джейн каза, че двете с Тимър ходили при нея за завещанията си.
Гамаш буквално замря, втренчен в Клара.
- Сигурна ли сте?
- Питате ме дали мога да гарантирам? Не. Но си спомням, че Джейн го спомена веднъж, когато я попитах как се чувства Соланж. Тогава трябва да е била в първите три месеца от бременността, вече страдаше от сутрешно гадене. Тя току-що роди, така че сега трябва да е в отпуск по майчинство.
- Смятам, че една от вас трябва по най-бързия начин да се свърже с госпожа Френет.
- Аз ще го направя - заяви Клара. Обзе я желание да зареже всичко и да хукне към дома още сега, за да телефонира. Но преди това имаше да свърши още нещо.
Ритуалът бе прост и много стар. Мирна сложи началото му, като се натъпка добре със запеканка и хляб. Обясни на Клара, че било много важно човек „да се заземи“ преди ритуал. Като видя чинията й, Клара си каза, че няма голяма вероятност приятелката й да изхвърчи. Огледа лицата на двайсетината жени, събрани на затревения селски площад, много от тях с неспокоен вид. Стояха в широк полукръг, навлечени с вълнени пуловери, ръкавици и шапки без периферия, вперили поглед в едрата чернокожа жена с яркозелена пелерина. Веселия зелен ДРУИД.
Клара се чувстваше напълно умиротворено и уютно. Застанала сред останалите жени, затвори очи, пое си дълбоко дъх няколко пъти и се замоли да бъде спасена от гнева и страха, надвиснали над нея като погребален креп. Ритуалът трябваше да сложи край на това, да превърне мрака в светлина, да прогони омразата и страха и да призове обратно доверието и топлината.
- Това е празничен ритуал за пречистване - заобяснява Мирна на събралите се. -Хилядолетните му корени се губят в миналото, но клоните му и днес ни достигат и обгръщат всеки, който желае да участва. Ако имате въпроси, питайте. - Мирна млъкна, но никой не се обади. Тогава тя зарови ръка в торбата си и измъкна от нея пръчка. Всъщност беше по-скоро дебел прав клон с обелена кора и издялан остър връх в единия край.
- Това е молитвена пръчка. На някои от вас може да се стори позната. - Мирна зачака и след малко се разнесе слаб смях.
- Май са я оформили зъбите на някой бобър - обади се Хана Пара.
- Точно така - изсмя се Мирна и пусна пръчката да мине през всички в кръга.
Скоро ледът се разтопи. Доскоро неспокойни и леко изплашени при мисълта, че може да участват в някакво чародейство, жените се отпуснаха, проумели, че няма от какво да се боят.
- Намерих я миналата година при езерото до мелницата. Можете да видите къде са я гризали бобрите. - Присъстващите се протегнаха да докоснат пръчката и да видят белезите от зъби; мястото, където бобрите бяха гризали края, докато добие остър връх.