Смъртта на една марионетка [bg]

— Здрасти.

Диърдре подскочи. Къли стоеше на прага, стройна като млада змиорка, змиорка в дънки. Носеше тениска с надпис: „Merde! J’ai oublie d’eteindre le gaz!“61.

— В тази нощница, Диърдре, изглеждаш много по-добре от мен. Подарявам ти я.

„Подиграва се на размерите ми“, помисли си Диърдре.

— Не, благодаря. Вкъщи имам няколко пижами — отказа тя сухо, но веднага съжали за тона си. Ами ако Къли само се опитва да е мила, кой знае колко грубо и неблагодарно е прозвучал отговорът й.

— Както искаш — усмихна се Къли без следа от обида. Имаше идеални зъби, равни и ослепително бели като на филмова звезда. Диърдре беше чела някъде, че много белите зъби са крехки и лесно се чупят. Но си рече, че би се примирила с това. — Дойдох само да ти кажа, че за рождения си ден получих страхотно билково масло за вана от франция. Жълтурче и бяла ружа… и е на перваза на прозореца в банята. Не го жали, наистина ще се почувстваш добре.

Къли се обърна да си върви, но колебливо се върна.

— Снощи станаха ужасни неща. Съжалявам. За баща ти, имам предвид.

— Ще се оправи — бързо я прекъсна Диърдре.

— Сигурно ще се оправи. Само исках да ти кажа.

— Благодаря.

— За Еслин обаче не съжалявам. Той беше вулкан от бесове, няма защо да се лъжем. Ако бях кралица, щях да заповядам смъртта му да се отпразнува с всеобщи веселия.

Къли излезе и Диърдре се обади в болницата. Отговориха й, че баща й си почива, прегледал го е специалист, а на нея й препоръчват да не идва на посещение до следващия ден: увериха я, че ще му съобщят за обаждането й и ще му предадат колко го обича. После влезе в банята. Изведнъж, макар и с чувство за вина, изпита облекчение, защото цял ден ще си почива и ще се възстановява преди утрешното напрежение в болницата.

Диърдре внимателно отмери една капачка от „Есанс дьо гимов е шелидоан“, изсипа го във ваната и стъпи в леко ухаещата вода. Облегна се назад, отпусна се и се понесе — направо изчезна, освободила ума си от ужасните спомени, ала постепенно и плахо в съзнанието й изплува нова идея. Идеята беше наистина прекалено отблъскваща, за да й позволи да остане в главата й, но все пак, макар и малко напрегната, по-скоро смутена, отколкото разтревожена, Диърдре събра сили да я обмисли.

Откровените приказки на Къли за снощното нещастие потресоха Диърдре. От дете я бяха научили, че за мъртвите никога не се говори лошо. Като малка си го обясняваше с нежеланието на живите да ядосват мъртвите, та ако някой ден се върнат, да не си отмъстят. По-късно включи и разбирането, че, а) ако приказваш само хубави неща за мъртвите, те пък може да споменат някоя добра дума за теб, когато ти дойде редът, и б) не е почтено да се нападат хора, които не са в състояние да ти отговорят.