Интервенция [bg]

Той взе якето и чадъра си, нетърпелив да се свърже с Наоми и да уреди използването на лабораторията. Потънал в мисли, буквално се сблъска с Чет, който излизаше от асансьора.

— Хей, какво е това бързане? — попита приятелят му, като едва не изпусна табличката с микроскопските слайдове, която носеше.

— Мога да те попитам същото — отвърна Джак.

— Канех се да се отбия при теб — каза Чет. — Получих още имена и регистрационни номера на онези случаи, за които бяхме говорили.

— Успокой топката — каза Джак. — Интересът ми се поохлади.

— Как така?

— Нека кажем, че се натъкнах на почти същия отговор като теб, когато се разтърсих по въпроса. Имам чувството, че общественото мнение по отношение на алтернативната медицина граничи с религиозно обожание. Хората вярват в алтернативната медицина, защото искат да вярват. И отхвърлят като неудачно всяко доказателство, което не работи или може да бъде опасно.

— Хубаво — кимна Чет. — Както искаш. Ако промениш мнението си, уведоми ме.

— Благодаря ти, приятел — каза Джак.

След малко излезе на проливния дъжд, който почти бе пропуснал, връщайки се от срещата си с Джеймс. Докато стигна до центъра за изследване на ДНК беше подгизнал до кости.

Офисът на Наоми Гросман се намираше на висок етаж. Докато се приближаваше към секретарката й, внезапно се разтревожи, че може би е трябвало първо да телефонира. Наоми беше директорка на най-големия обособен отдел в Центъра по патология. Науката за ДНК беше независима, благодарение на огромния й принос към съдебната система и идентификацията.

— Тук ли е д-р Гросман? — попита той.

— Да — отвърна секретарката. — А вие сте?

— Д-р Джак Степълтън.

— Радвам се да се запознаем. — Секретарката подаде ръка. — Аз съм Мелани Стак.

Тя бе млада и дружелюбна, особено в сравнение с онези древни бабички в офиса на Бингам. Вместо да се конфронтира, изглеждаше открита и готова да помогне. Беше облечена привлекателно, в младежки стил, лъскавата й дълга коса бе сресана назад и откриваше здравото й усмихнато лице.

За Джак Мелани беше типична представителка на отдела за ДНК изследвания. Повечето от работещите тук бяха млади и енергични, и изглежда като цяло бяха щастливи и доволни от работата си. ДНК беше нов клон в биологията с огромен потенциал и бе добре, че лабораториите са в слънчева, чисто нова сграда. Джак внезапно изпита съжаление, че не работи тук.

— Ще уведомя д-р Гросман. — Мелани излезе иззад стола си и изчезна.

Джак се огледа. Другите секретарки също изглеждаха приятелски настроени. Тук всичко излъчваше оптимизъм въпреки дъжда, който се лееше навън.