![Бляскавият двор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/2/blyaskaviyat-dvor-bg-download.jpg)
Бляскавият двор [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2154-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бляскавият двор [bg]». Краткое содержание книги:
По адорийските стандарти къщата бе впечатляваща: голямо имение с много слуги. Това беше един от най-изгодните бракове, които едно момиче от Бляскавия двор можеше да сключи, и се опитах да си се представя като господарка на подобно място. В Денъм имаше малко, които можеха да се мерят с него, освен може би дома на губернатора. Търговецът, който бе наш домакин, беше приятен, доста привлекателен мъж и гледаше с глуповато обожание всички ни, но нищо у него не ме впечатли особено. Усмихвах се и водех незначителни светски разговори, но не направих кой знае какво друго, за да се отлича. Ако търсех изгоден брак и просто сравнявах мъжете въз основа на средствата, с които разполагаха, Уорън все още печелеше с лекота – поне щом се установеше в Хадисън.
Когато си тръгнахме, нашият домакин ни каза, че ще поддържаме връзка, но беше очевидно, че фаворитката му е Елоиз. По време на обратния път тя сияеше и се радвах за нея.
– Утре вечерта вие трите отивате в къщата на губернатора – каза ни Седрик. – За частна вечеря. Няма да мога да ви придружа, но смятам, че баща ми ще може.
Каквото и да мислеше за губернатора и сина му, Седрик запази напълно делово изражение и държание. Онази болка в гърдите ми се усили.
Когато се върнахме в къщата, останалите момичета се бяха прибрали от ангажиментите си. Всички бяха още будни, развълнувани заради последните новини от града, които бяха далеч по-съществени, отколкото в предишните дни. Лорандийски войници бяха забелязани недалече от северните граници на осфридианските колонии. Мъж, прекалил с виното, твърдеше, че двама бдителни пирати го спасили от крадци. На запад по осфридианските земи бяха забелязани икори, което разбуди страховете, че може да тръгнат в поход към нас. Някои дори твърдяха, че икорите извършвали набези в северните колонии. Тук един търговски кораб, пренасящ захар и подправки, беше изчезнал, което означаваше, че цените ще се повишат. Езическа колония, наречена Уестхейвън, беше получила от короната разрешение за заселване.
Такава голяма част от новините бяха твърде сензационни, че ми беше трудно да повярвам, че са истина. Нямаше много факти, които да ги потвърдят. Единствното, в което бях сигурна, беше новината за Уестхейвън. Знаех, че там има религиозна търпимост не точно към езичниците; за повечето хора обаче тези неща бяха едно и също.
Легнах си: клюките не ме интересуваха. Мира остана малко по-дълго, но скоро ме последва. Въпреки това, когато се събудих посред нощ, на лунната светлина видях, че леглото ѝ беше празно. На сутринта се беше върнала.
– Искаш ли да обсъдим станалото снощи? – попита тя, докато се приготвяхме за деня.
– Да не би да говориш за това, че пак не си беше в леглото?
Тя поклати глава:
– Говоря за това, че със Седрик отказвате да се поглеждате в очите.
– О. – Обърнах се обратно към огледалото и се престорих, че съсредоточено прикрепвам с фиба една къдрица. – Спречкахме се, това е всичко.
– Не може да е всичко, не и ако потиска толкова много и двама ви. Ако беше ядосана на някого като Джаспър или Чарлс, щях да ти кажа да не се безпокоиш. Това е бизнес. Не е нужно да ги виждаш повече. Но със Седрик... долавям, че е различно. Съществува някаква връзка, нещо, което не мога да определя съвсем точно.
– Длъжница съм му – казах меко. – И това ме принуди да направя някои трудни избори. – Например да избера него пред Тамзин, помислих си.
– Искаш ли да поговориш за тях?
– Да. Но не мога. – Тя понечи да ме прекъсне и аз вдигнах ръка, за да мога да продължа. – Знам, знам. На теб мога да кажа всичко. Но това не означава, че е редно да го направя. Поне не още. Някои неща трябва да си останат в тайна като например защо излизаш през нощта. Продължавам да се надявам, че е заради някакъв романс с дързък и заможен мъж, но се съмнявам. Това, което знам, е, че не би го направила без основателна причина и че не би го държала в тайна без достатъчно основание. Така стои въпросът с това. Има много неща, които ми се иска да можех да ти кажа...
Мира ме прегърна силно:
– Не си длъжна да ми казваш нищо. Вярвам на това, което правиш, каквото и да е то. Но... – Тя се дръпна назад и ме погледна в очите: – Трябва да оправиш нещата със Седрик. Не си на себе си.