![Бляскавият двор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/2/blyaskaviyat-dvor-bg-download.jpg)
Бляскавият двор [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2154-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бляскавият двор [bg]». Краткое содержание книги:
– Някъде тук е – каза Седрик. – Вероятно вече е в някоя от каретите. Хайде.
Точно посягаше да ми помогне да се кача в една от тях, когато един глас зад нас се обади:
– Аделейд?
Двамата се обърнахме и видяхме Уорън Дойл да се приближава. Слязох отново.
– Как се промъкнахте? – възкликна Седрик. – От онези пазачи се очакваше да задържат всички навън...
– Господин Торн, аз съм синът на губернатора. Никой не може да ми забрани да вляза някъде. – Уорън се вгледа изпитателно в Седрик за няколко мига, а после насочи изпълнената си с обожание усмивка към мен. – Аделейд, знам, че сега ще бъдете залята от покани, затова исках да отправя моята лично. Надявам се, че ще получа възможността скоро да ви посетя. Но освен това майка ми организира вечеря след няколко вечери и много бихме искали да се присъедините към нас. Заедно с още две момичета, разбира се.
– Много мило от ваша страна – казах. – Сигурна съм...
– Ще проверим програмата ѝ и ще се свържем отново с вас – прекъсна ме Седрик. – Както казахте, несъмнено ще получим и други покани. И има правила, които трябва да се спазват.
Уорън хвърли поглед към Седрик:
– Много държите на правилата, господин Торн. Възхищавам се на почтеността ви.
– Ще поддържаме връзка – каза остро Седрик.
– Благодаря за поканата – казах и се усмихнах на Уорън с надеждата да освободя напрежението. Той се усмихна в отговор, поклони се, а после се стопи в тълпата.
Изгледах кръвнишки Седрик:
– Сякаш дори не искаш голяма комисионна.
Той обмисли думите ми за момент:
– Искам. Но може би не от него.
– Защо не?
– Просто не мисля, че го харесвам.
– Дори не го познаваш!
– Знам, че е арогантен и самомнителен.
– Звучи като някой друг, когото познавам.
– Аделейд – той се наклони към мен опасно и неуместно близо. – Видя го какъв беше. Колко арогантно се държеше.
– Към теб. Защото ти го предизвикваше. Не казвам, че искам да избягам с него на минутата, но със сигурност още не можем да го зачеркнем. От мен зависи да взема това решение – не от теб. – Хвърлих поглед наоколо и снижих глас: – От нас се очаква да работим заедно по това! Не мога да си върша работата тук, ако оскърбяваш всеки кандидат, който се приближи до мен.
– Работата ти?
– Да – казах. – Умея да разгадавам мъжете. Познавам романтичните им намерения по-добре, отколкото ти ще ги опознаеш някога.
Тонът на Седрик беше престорен:
– Правилно. Сигурен съм, че си научила всичко за „романтичните намерения“ на мъжете, след като години наред си се опитвала да ги съблазняваш в задушни бални зали. И какви точно резултати ви донесе това, милейди?
В бузите ми нахлу руменина:
– Не бих очаквала да разбереш порядките на висшата класа. При неблагородния ти произход и езическите...
– Има ли място тук?
Силвия се приближи бавно до нас с уморена усмивка. Беше очевидно, че не бе чула разговора ни, иначе може би щеше да е по-смутена. Седрик мигновено възприе предишното си очарователно изражение и ѝ подаде ръка:
– Разбира се.
Щом тя влезе, той ми помогна да се кача. Когато се канех да пристъпя вътре, той още държеше ръката ми и ме спря с другата си ръка, обвита около мен. Приведе се плътно, за да не го чуе никой друг. Тази близост ме смути и за миг ме накара да забравя всичко освен очите и устните му.
– Аделейд, не се опитвам да...
– Какво? – запитах настоятелно, безпокойството ми се върна. – Какво точно се опиташ да направиш?
Останахме да стоим така нерешително за миг, а после изражението му стана сурово:
– Нищо. Както каза, аз съм само един човек с неблагородно потекло. Нищо не се опитвам да направя.
Повдигна ме да се кача вътре, затвори вратата и нареди на кочияша да потегля.
15.
Емоциите ми бушуваха като буря в мен, когато се върнахме в къщата. Бях бясна на Седрик, разбира се, и имах пълно основание за това след начина, по който се беше държал. В същото време изпитвах необяснимо желание да заплача. Дори в най-напрегнатите моменти на времето, което прекарвахме заедно съвсем в началото, никога не се бяхме спречквали истински по такъв начин. Колкото и обидена и бясна да бях, не можех да понеса мисълта да сме скарани. Беше смущаващо, а в сърцето ми цареше истинска бъркотия.
Размишленията ми рязко пресекнаха, когато открих спалнята си празна. Бях предположила, че Мира ме е изпреварила, понеже я нямаше отвън, когато говорех със Седрик и Уорън. Няма никаква причина за тревога, помислих си. Сигурно е била в някоя от каретите, които тръгнаха по-късно.