Зовът на барабана [bg]

— И не само защото вече няма достатъчно за подкупи — каза Кембъл, като погледна косо Джокаста. Прокашля се прилично.

Лейтенант Улф явно бе дошъл да поднесе съболезнованията си на вдовицата Камерън след смъртта на съпруга ѝ, своевременно информиран и придружен от младшите офицери. На следващия ден пак дошъл, сам — с предложение за брак.

Джейми, който тъкмо отпиваше, се задави.

— Той не се интересуваше лично от мен — каза рязко Джокаста, когато чу това. — А от земята ми.

Джейми мъдро реши да не коментира, само огледа леля си с подновен интерес.

След като чух предисторията, реших, че вероятно е права — Улф е искал да се сдобие с печеливша плантация, която ще печели още повече от договорите с флота, които влиянието му ще осигури. В същото време самата Джокаста Камерън беше немалка причина.

Макар и сляпа, тя беше впечатляваща жена. Освен физическата си красота обаче излъчваше и някаква чувствена жизненост, която караше дори такава суха съчка като Фаркард Кембъл да се разпалва в нейно присъствие.

— Вероятно това обяснява обидното поведение на лейтенанта по време на обяда — казах аз, заинтригувана. — Яростта на отблъсната жена е нещо страшно, но явно и мъжете не приемат добре отказ.

Джокаста обърна глава към мен сепната — вероятно беше забравила, че съм там, — но Фаркард Кембъл се засмя.

— Така е, госпожо Фрейзър — увери ме той, очите му проблясваха. — Ние, мъжете, сме крехки същества, а вие си играете с чувствата ни на свой риск.

Джокаста изсумтя при тези думи.

— Чувства, как не! — каза тя. — Този мъж няма чувства към нищо, което не е бутилирано.

Джейми огледа господин Кембъл с интерес.

— След като отвори дума за чувства, лельо — каза той малко рязко, — може ли да попитам за интереса на този твой добър приятел?

Господин Кембъл също се втренчи в него.

— Аз си имам съпруга у дома, сър — рече сухо, — и осем деца. Най-големият вероятно е с няколко години по-възрастен от вас. Но познавах Хектор Камерън повече от трийсет години и се старая да подкрепям съпругата му заради неговото приятелство — и нейното.

Джокаста сложи длан на ръката му и обърна глава към него. Макар че вече не можеше да използва очите си, за да покаже чувства, тя все пак не бе забравила ефекта от притварянето на миглите.

— Фаркард ми беше от голяма помощ, Джейми — рече тя с лек укор. — Нямаше да се справя без него след смъртта на Хектор.

— О, да — каза Джейми с немалко скептицизъм. — И съм сигурен, че и аз трябва да съм ви благодарен също като леля си, сър. Просто малко се чудя къде е моето място в тази история?

Кембъл се изкашля дискретно и продължи.

Джокаста отблъснала лейтенанта, като се престорила, че припада от стреса на скръбта и накарала да я отнесат до спалнята ѝ, от която не се появила повече, докато той не приключил бизнеса си в Крос Крийк и не тръгнал за Уилмингтън.

— Бърнс сключи договорите тогава и хубаво обърка всичко — обади се Джокаста.

— О, господин Бърнс, невидимият надзирател. И къде беше той тази сутрин?