Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

        Бранжиен отвръща й: — Напразни са ви молбите. Най-добре ще бъде, ако той умре, [2100] та никой да не ме вини, че неговите хитрини и долната ви изневяра прикривам, а пък си докарвам [2104] неблагодарност за отплата. Да ми ценяхте добротата, не щяхте да ме наградите с такъв позор: да ме сближите [2108] с един мъж толкова мизерен. Щом служиш на човек неверен, след кратко време и ти сам ще станеш сигурно за срам. [2112]         Тогаз Изолда й отвръща внимание да не обръща на думите, които тя, под натиска на яростта [2116] й бе изрекла: — Забравете обидата и ми простете това, което ви направих. Разчитам на човечността ви. [2120] Тристан е много угнетен… За Бога, моля ви, Бранжиен да му разсеете тъгите и с нещо да го утешите. [2124]         С настойчивост и увещания, с ласкателства и обещания кралицата все пак склонява Бранжиен и тя се озовава [2128] във портиерната, където, потиснат, с болка на сърцето, Тристан в очакване лежи съвсем отслабнал и тъжи. [2132] Бранжиен го слуша как ридае, как моли я да му признае защо го мрази. Той дори успява да я увери, [2136] че Каердин не заслужава така да бъде обвиняван и че Тристан ще му предложи да дойде в двора, за да може [2140] пред всички да опровергае Кариадо. Бранжиен желае да чуе от Тристан, че няма в това и сянка от измама, [2144] и двамата се помиряват. След туй Изолда известяват и най-подир, когато пада нощта, на чувствена наслада [2148] Тристан с Изолда се отдава. Щом почва да се зазорява, те се сбогуват и Тристан на път поема към Бретан. [2152] Той с племенника185 си минава морето и се озовава в страната си, но там злочеста намира своята невеста. [2156] Тя непрекъснато тъжи, защото много й тежи това, че той не я обича. На друга днес се той обрича, [2160] а непосилното страдание довежда я до отчаяние.         А пък кралицата, видяла каква мъчителна раздяла [2164] любимият й преживява, как мъката го изтощава, на колко жертви е готов заради своята любов, [2168] страданията му споделя, тъй както на една постеля с Тристан делила е наслада. Изолда склонна е да страда [2172] и си налага изпитания, без да обръща тя внимание, че й вредят на красотата. Едва ли нейде е позната [2176] от таз любов по-съвършена! Макар душевно изтощена, тъги, неволи изживяла, да страда иска тя и тялом [2180] и власеница тясна слага, за да я жули, да я стяга, и не я сваля нощ и ден: безспирно носи я, освен [2184] ако е с краля във кревата186, и ще я снемела, когато Тристан вест хубава й прати. Душевни болки непознати [2188] Изолда тайно изживява. Веднъж пред свой познат признава (той свирел на виела187 чудно), че без Тристан й е тъй трудно, [2192] и моли го да иде бърже с любимия й да се свърже и да го поздрави от нея: Кажете му как тук живея, [2196] на колко мъки се обричам и колко много го обичам188.         Тристан, когато научава от пратеника какво става [2200] с любимата му, към която изпълнен е с любов, каквато едва ли чувствал е друг мъж, в тъга потъва изведнъж [2204] и мисли, че не ще си върне пак радостта, дорде не зърне онази груба власеница, която клетата кралица [2208] ще снеме чак едва когато се види с него във палата.         Щом като свършва тази среща, Тристан за Каердин се сеща, [2212] намира го и му предлага за път за Лондон да се стяга, та в приключения безчет да търсят двамата късмет. [2216] С лица, с дебел пласт грим покрити и със одежди на ермити189, за да не бъдат разпознати, те се добират до палата, [2220] дори успяват да говорят с Изолда и с Бранжиен във двора. В туй време се провежда празник и се организират разни [2224] игри, турнири, развлечения. Тристан със сръчност и умение все пръв излиза при борбата, при скоковете и стрелбата; [2228] той копието най-далеко изпраща, сякаш то е леко перце. И Каердин участва в игрите и все второ място [2232] печели: храбро се сражава и всички други побеждава. Кариадо пред някой бил твърдял, че Каердин се скрил [2236] от страх и мислел да избяга. Последният, без да отлага, в двубой жесток го умъртвява и със достойнство изпълнява [2240] обета, даден пред Бранжиен. За радост, тъкмо този ден Тристан от пръв взор разпознат е от близък негов стар приятел… [2244] Понеже виждал, че голяма опасност дебне тези двама герои (та нали в дуели те с мечовете си успели [2248] на място двама да убият и всички други да надвият), той предоставя им два коня, най-хубавите в региона, [2252] и ги съветва да заминат да се укрият във чужбина. Веднага тръгват те на път, а корнуелците вървят [2256] след тях, но губят им следите, щом те се скриват вдън горите. Те по море, през дебри диви достигат до Бретан, щастливи, [2260] че са успели във борбата да отмъстят за клеветата.