Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
да разговарят до насита
със двете статуи, които
любимите им въплъщават.
Щом тъжно през нощта им става, [2324]
тешат се те с това, което
им радва през деня сърцето.
Веднъж те яздели сами,
след лов, а другите били [2328]
отминали напред и вече
се виждали съвсем далече.
И както двамата вървели
през Бялото поле, видели [2332]
откъм морето рицар млад,
препускащ на чудесен ат,
въоръжен със щит от злато,
с герб чуден, украсен богато, [2336]
и с копие със малък стяг.
Внушителен, красив и як,
към двамата той приближава.
Тристан и Каердин решават [2340]
да го изчакат. Той с поклон
приветства ги от своя кон,
Тристан отвръща му учтиво
и пита го къде отива, [2344]
какъв е и какво го кара
да язди като в надпревара.
— Сеньори, много съм припрян,
защото трябва ми Тристан, [2348]
по прякор Влюбения. Кой
ще ми посочи где е той,
къде е неговият замък?
Неволята ми е голяма, [2352]
на него само аз разчитам.
Тристан, озадачен, го пита:
— А как се казвате, сеньор?
Ще ви помогнем, няма спор. [2356]
Щом той ви трябва, не ходете
далече и не си хабете
труда. Тристан, това съм аз.
Какво да сторя днес за вас? [2360]
— Какъв голям късмет за мен! —
отвръща той обнадежден. —
Наричат ме Тристан Джуджето193,
в Бретан живея, край морето, [2364]
Там имах замък и любима,
но днес тъжа неутешимо,
защото преди два дни тя
ми бе отнета през нощта. [2368]
Отвлече я Естут Надменни194:
той в Горди замък като пленник
държи я, за да си играе
със нея, както си желае. [2372]
Така нещастен съм сега,
че вероятно от тъга
ще си умра. Какво да правя
и как без нея ще се справя [2376]
на този свят, щом съм лишен
от най-безценното за мен.
Защо са ми живот и младост,
щом за душата няма радост? [2380]
Какво остава ти да губиш,
щом вземат ти това, що любиш?
За да надмогна туй мъчение,
сеньор Тристан, аз взех решение, [2384]
вас непременно да открия.
Говорят, че сте най-добрият,
най-смелият, най-честен рицар
и че от вашата десница [2388]
страхуват се мъжете в двора,
че най-добре от всички хора
разбрал сте що е любовта.
На вас разчитам от скръбта [2392]
душата ми да облекчите;
аз моля да ме подкрепите
любимата си да издиря
и се заклевам, че подире [2396]
ще съм ви вечно задължен.
— Ако зависеше от мен,
приятелю, аз ще го сторя,
ала нощта ще падне скоро. [2400]
Таз работа ще уредим,
но нека първо се наспим —
спокойно казва му Тристан.
От безнадеждност обладан, [2404]
отвръща рицарят сърдито:
— Не ще да сте мъжът, чиито
достойнства някой би оспорил.
Да беше тук, Тристан би сторил [2408]
каквото е необходимо,
та болката ми нетърпима
веднъж завинаги да спре,
защото знае най-добре [2412]
любовна мъка как тежи
и нямаше да продължи
неволята ми безучастно.
За мен е повече от ясно, [2416]
че от любов не сте болял.
Да бяхте любовта познал,
над мене бихте се смилил,
защото който не е пил [2420]
от чашата на любовта,
не знае що е горестта.
Не сте обичал нивга… Ето
защо не ви боли сърцето, [2424]
когато друг изпитва болка.
Да имахте представа колко
е тежко моето страдание,
сега без капка колебание [2428]
бихте помогнали на мен.
Аз нямам изход друг освен
да питам за Тристан, защото
той само може от теглото [2432]
да ме спаси. Сеньори, сбогом.
вернуться
193
Ст. 2363: Въпросният Тристан с прозвище Джуджето видимо не е джудже (вж. ст. 2338). Прозвището би могло да се тълкува като неспособност да се справи сам с похитителите на своята любима. В други романи (Айлхарт, Брат Робер) косвеният виновник за фаталното раняване на Тристан с отровно оръжие е друг персонаж.
вернуться
194
Ст. 2369: Името Естут на старофренски означава „невъздържан“, „силен“. Враговете на Тристан обикновено олицетворяват съчетание на надменност и физическа сила (например Морхолт; великана, племенник на Надменния, който колекционира кралски бради, Урган Космати и др.).
Перейти на страницу: