Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

        Тристан и Каердин вървят все тъй нещастни в своя път. [1916] Но на Тристан му става болно, че е постъпил твърде долно, като сама е изоставил Изолда. А какво ли прави [1920] великодушната Бранжиен? С тъга в душата, притеснен, той Каердин с благословия напуска, с мисъл за ония [1924] две дами, дето са в палата, за да поеме път обратен, нетърпелив да разбере дали са зле или добре. [1928]         Тристан, под огъня извечен на любовта, върви облечен с бедняшки дрехи, с прост халат, за да не бъде разпознат. [1932] Той пил е биле, от което подпухнало му е лицето, досущ като че е прокажен182, и се старае да покаже [1936] чрез куцането си доколко измъчва се от остра болка. С бокала, който му е дала кралицата, и с кречетало [1940] той до палата приближава, за да узнае какво става с Изолда и Бранжиен. Но в двора Тристан от срещнатите хора [1944] ни милостиня получава, ни нещо ново научава, за да се чувства утешен.         Крал Марк в един тържествен ден [1948] отива в дворцовия храм на литургия, но не сам, а и Изолда там завежда. Тристан кралицата съглежда [1952] и я настига, та от близко благодеяние да иска. Над него тя не се смилява, прислугата го подиграва, [1956] едни го бутат и го ритат, а други с удари налитат; накрая със обиди върли от шествието го изхвърлят. [1960] Но той не се обезсърчава и с глас плачевен продължава все в името на Бог да моли за милостиня. Със какво ли [1964] не го заплашват пак слугите! Защо ли толкоз упорит е, каква беда го гони днес, дали е толкова злочест? [1968] Не се поддава той все пак на натиск и отива чак във църквата: и там тъй вика, и пред кралицата все тика [1972] бокала си. Макар сърдита, Изолда почва да се пита дали е толкова голяма бедата му, че даже в храма [1976] така досаден се показва. Но щом бокала забелязва, в миг разпознава тя Тристан по неговия едър стан, [1980] по фигурата му красива183 и пот студена я облива. Тя цялата се изчервява, защото много се стеснява [1984]