Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество. От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Ще отбележа тук, сеньори,
че настоящата история [2264]
е в много версии позната.
Аз лично в разказа си смятам
същественото да запазя.
Изслушах разказвачи разни [2268]
за този епизод конкретно
и се налага да отметна,
че всеки нещо свое дава
и хич не се съобразява [2272]
с разказаното от Брери190.
А той е познавач дори
в подробности на битието
на графовете и кралете, [2276]
живели някога в Бретан.
В историята за Тристан
оспорил бих това, което
се споменава за джуджето. [2280]
Аз вече чух от не един
да се твърди, че Каердин
уж бил в жена му страшно влюбен
и затова той бил погубен; [2284]
че то на смърт Тристан ранило,
че той бил пил отровно биле191,
че уж принуден се видял
наставника си Говернал192 [2288]
веднага в Англия да прати,
за да се срещне той в палата
с Изолда… Но с такъв развой
Томас не е съгласен… Кой [2292]
от кралството се е съмнявал,
че Говернал е поощрявал
интимната им тайна връзка?
Било би прекалено дръзко [2296]
да иде дето всички хора
познават го, да влезе в двора
на краля, който го презира,
безброй недъзи му намира [2300]
и се стреми да го прогони.
Как на придворни и барони
той стоката си ще продава,
когато всеки го познава: [2304]
тозчас ще бъде уличѐн
в лъжа. Не може, според мен,
Изолда той да отведе.
И аз се питам откъде [2308]
го знаят. Лично аз държа
на своето и не греша:
щом разказа ми проследите,
веднага ще се убедите. [2312]
Доволни, радостни, Тристан
и Каердин са пак в Бретан:
с приятели се забавляват
и с рицари се състезават, [2316]
в турнирни схватки смело влизат
и първи винаги излизат.
А пък когато си почиват,
и двамата в леса отиват [2320]
вернуться
190
Ст. 2273: Докато Берул се позовава на писмен източник (ст. 1267–1273 и ст. 1792–1793), Томас изтъква истинността на своята версия с разказа на Брери. Брери, споменаван също като Блехери, е вероятно странстващ жонгльор. Предполага се, че е разказвал историята за Тристан и Изолда в двора на графовете на Поатие Гийом ІХ (първият трубадур, ум. в 1126 г.) или Гийом X (1126–1137). Тази хипотеза води логично до презумпцията за съществуването на провансалски разкази за Тристан и Изолда, предхождащи френските.
вернуться
191
Ст. 2286: Тази случка не се потвърждава от никой от достигналите до нас варианти. Както се вижда след малко, Томас описва срещата на Тристан с рицаря Тристан Джуджето по съвсем различен начин.
вернуться
192
Ст. 2288: Според Томас смъртно раненият Тристан праща в Англия не Говернал, когото всички познават в кралския двор, а Каердин. Всяко различие спрямо предходните разкази се легитимира с претенции за правдоподобие.