Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Изгубих я… Ах, колко много аз страдам, Боже, в този свят, по-лош, по-черен и от ад. [2436]         Тристан Джуджето тъй е клет, че другият Тристан, обзет от жал за него, казва: — Спрете, недейте страда, не търсете [2440] за помощ никой друг, защото, сеньор, аз съм Тристан, когото наричат Влюбения. Аз с готовност ще замина с вас. [2444] Почакайте за миг да взема доспехите си, меча, шлема…         Така, добре въоръжени, на път поемат те, решени [2448] с Надменния да се разправят. Към Горди замък се отправят и след един предълъг път успяват да се озоват [2452] в гората край самия замък. По злост и наглост равен нямал Надменния. Пак там живели шестимата му братя: смели [2456] и дръзки рицари били те. Двамина между тях, които участие в турнири взели, по същото туй време щели [2460] да се прибират. От засада Тристановците ги нападат и ги убиват. Щом вестта разнася се из крепостта, [2464] останалите в Горди замък нахвърлят се на наште двама Тристановци, но те отвръщат със смелост, само тям присъща, [2468] и ги убиват… Но в мелето, за жалост, и Тристан Джуджето от братята е умъртвен. А другият Тристан, ранен [2472] с отровно копие, успява да се съвземе и сразява веднага своя нападател. Но въпреки че тъй сърцат е [2476] Тристан, от болки той примира и с мъка вкъщи се прибира. Знахари, доктори избрани лекуват тежките му рани, [2480] едни след други се редуват край него нощем да будуват, но ни един не се досеща, че може в раната зловеща [2484] да има някаква отрова. Макар отново и отново лечебни корени да стриват, лекарства нови да добиват [2488] и разни билки да варят, не смогват те да облекчат влошеното му положение. Отровата, за съжаление, [2492] прониква в неговото тяло за кратко време и изцяло сломява го. Той пребледнява, подува се, изнемощява [2496] И става му пределно ясно, че е животът му в опасност; за жалост ни един човек не му предлага хубав лек. [2500] Ако кралицата научи, че с него може да се случи най-лошото — той да умре — тя би могла, щом разбере [2504] какво му е, и без знахар, да дойде с нужния му цяр195. Но той не е във състояние такова дълго разстояние [2508] да мине през морето сам. Пък и страхува се, че там ще срещне не един свой враг. Изолда всъщност няма как [2512] на място да го излекува, а напоследък му се струва, че няма никакво спасение от непосилното мъчение: [2516] от безпокойство се раздира, от болка място не намира, отровата така го мъчи, че непрекъснато се гърчи. [2520] В тоз миг за Каердин се сеща и иска лично с него среща, защото вярва, че той само сега би споделил скръбта му. [2524] Щом Каердин се появява, Тристан пред всички настоява сами да ги оставят тук, защото не желае друг [2528] за разговора им да знае.         Жена му пита се каква е целта им и изпитва страх да не се готви за монах. [2532] Застава близо до стената, където му стои главата, да чуе за какво говорят. А на един от свойте хора [2536] заръчва всячески да бди да не я някой проследи. Тристан с усилие последно се вдига… Каердин е седнал [2540] до него и в сълзи облени, с лица съвсем опечалени те своята съдба оплакват, защото вече ги очаква [2544] трагичен край. Със състрадание един към друг и в отчаяние споделят своята тъга