Дар за бурята [bg]

Свали мокрото и кално яке и го хвърли върху ботушите, преди да влезе вкъщи, влачейки натежалите като алабастрови колони крака, и тутакси усети как я обгръща благодатната атмосфера в дома на леля ѝ. Побледняла от водата и планинския студ, тя се появи на вратата на дневната, където семейството ѝ се готвеше да обядва. Не беше в състояние да хапне нищо. Прегърна леля си и тя я погледна загрижено.

— Само съм уморена и мокра, ако ще казваш нещо — побърза тя да предвари думите ѝ. — Ще си взема душ, ще поспя малко и като стана, ще бъда като нова.

Целуна набързо Джеймс, който долови, че нещо става, и се втренчи в нея мълчаливо. Тя обаче насочи цялото си внимание към Ибай, който си играеше в нещо като кошарка, заемаща голяма част от дневната, поради което малката масичка за кафе беше избутана от обичайното си място до дивана, почти до стената.

— За бога, Джеймс, ти си надминал себе си! — възкликна тя, възторгната пред изобилието от цветове, форми и материи в огромната играчка, която можеше да побере четири деца и очевидно много допадаше на Ибай.

— Не бях аз. Защо винаги ме смяташ способен на подобни безумия?

— На кого другиго би му хрумнало?

— На сестра ти Флора — засмя се Джеймс.

— На Флора?

Амая помисли и всъщност не остана особено учудена. Беше забелязала как сестра ѝ гледа детето, как го люлее на ръце при всяка възможност, спомни си също прекрасната снимка на Ибай, поставена на челно място във внушителната гостна на апартамента ѝ в Сарауц.

Остави горещата вода да отнесе в канала студа и част от болката в мускулите, съжалявайки, че не може да повлече заедно с тях в река Бастан също и мъката, и срама, които, налагаше се да го признае, я бяха отслабили в невъобразима степен. Беше се провалила, беше сбъркала, бе допуснала огромна грешка, а в света на Амая Саласар грешките се заплащаха скъпо. Загърна се в хавлията и се наведе да почисти запотеното огледало, за да види лицето си. Легна в топлата и чиста постеля, която ухаеше на мъжа, когото смяташе, че обича, и на сина, когото обичаше, и заспа.