Дар за бурята [bg]

— Проклети вещици — прошепна Амая.

Те се усмихнаха и ѝ показаха острите си като игли зъби, зашляпаха с патешките си ходила по спокойната водна повърхност и тя закипя като подклаждана от подземен огън.

— Почисти реката — екнаха гласовете им.

— Измий обидата — настояха.

Амая отново погледна към речното русло и видя, че огромните бели цветя са се превърнали в снежнобели детски ковчези, които се раздвижиха, сякаш телцата в тях се мъчеха да напуснат своя вечен дом. Дървените сандъци се тресяха и потракваха върху крайречните камъни, като че ли костите им се удряха едни в други. Изведнъж капаците отхвръкнаха нагоре и съдържанието на ковчезите излезе наяве. Нищо. Вътре нямаше нищо.

Амая чу, че някой влиза в стаята, и се събуди. Надигна се и седна в леглото още не отворила напълно очи.

— Трябва да си изсушиш косата, ще изстинеш — каза Джеймс и ѝ подаде падналата до леглото хавлия.

— Колко време съм спала? — попита тя, усещайки как остатъците от съня се разпадат на парчета, които напразно се опитваше да задържи.

— Заспала ли беше? Не ще да е било отдавна… Обядът е готов, леля ти каза да слезеш.

Усети, че Джеймс я гледа, докато търкаше косата си с хавлиената кърпа.

— Какво става с теб, Амая? И не ми отговаряй „нищо“.Познавам те и знам, че нещо не е наред.

Тя спря и остави хавлията, но не отговори.

— Размислих и ако всички тия страдания са заради погребението на Росарио — продължи той, — ако ще се изтормозиш чак толкова, ще те разбера, ако не дойдеш.

Амая го погледна изненадано.

— Не е заради Росарио, Джеймс. Случаят, по който работя, се усложни, и то много, толкова много, че има вероятност да се провали с гръм и трясък, и то по моя вина. Допуснах грешка, сбърках и сега не знам какво ще последва.

— Искаш ли да ми разкажеш?

— Не, все още го обмислям и дори аз самата не знам какво точно се случи. Имам още много да мисля, преди да мога въобще да продумам по въпроса.

Той протегна ръка, хвана заплетената ѝ коса и нежно я отметна от лицето.

— Никога не съм те виждал да отстъпваш пред нещо, Амая, никога, но в някои случаи е по-добре да отстъпиш днес, за да се хвърлиш в битката утре. Не знам дали случаят е такъв, но каквото и да стане, аз ще бъда до теб. Никой не те обича повече от мен.

Тя отпусна глава на рамото му с безкрайна умора.

— Знам, Джеймс, винаги съм го знаела.

— Мисля, че ще ти дойде добре да се откъснеш за известно време от всичко това, да прекъснеш връзката. Ще постоим няколко дни при нашите и още преди да си се усетила, ще тръгнем обратно.