Зелени сенки, Бял кит [bg]

Разчитайки посланието, изписано на гърба му, мъжете тикнаха носове в чашите си и тактично изчакаха, докато и той не накваси гърло, все още взрян към изхода, сякаш там бяха открехнатите двери на ада.

— Преди няма и две минути — рече свещеникът накрая — ми се яви зрелище, на което трудно ще повярвате. Нима след всички тези години на беди и страдания Ирландия наистина се е побъркала?

Чашата му бе своевременно допълнена.

— Да не сте попаднал на пътя на нашествениците от планетата Венера, отче?

— И ти също ли ги видя, Фин? — попита последният.

— Да, и искам да ви попитам, смятате ли ги за лоши?

— Не толкова за лоши или добри, колкото за странни и чалнати, Фин, такива, на които им вървят думи като рококо и барок, ако следваш потока на мисълта ми.

— Нося се по него с лекота, сър.

— Къде ги видяхте за последно, отче? — попитах аз.

— Тъкмо влизаха в парка. Допускате ли, че сега там ще се разрази вакханалия?

— С извинение, че се меся — рече Нолан, — но времето не е подходящо за целта. Друго ми минава през ума, че вместо да дремем тук, е по-добре да отидем да ги проследим…

— Това би противоречало на моралния ми кодекс — каза свещникът.

— Удавникът се хваща за всичко — вметнах аз. — И може да си потъне заедно с моралния кодекс, ако се вкопчи в него, вместо в спасителен пояс.

— Стига си проповядвал — сопна се божият служител, — ами обясни накъде биеш.

— Бие натам — просъска развълнувано Нолан, — че откак се помним не сме имали такова нашествие от благородни сицилианци. Кой знае, може би в същия този момент четат на глас на жените и дъщерите ни някъде насред парка. И от коя книга, ако смея да попитам?

— „Балада за Редингската тъмница“12? — предположи Фин.

— Направо изби рибата — изръмжа Нолан, ядосан от това, че измъкнали същината на въпроса изпод носа му. — Откъде да знаем, че тези духчета от бутилка не продават парцели на един остров, наречен Файър Айлънд13? Чували ли сте за него, отче?

— Американската преса понякога достига и до моето бюро.

— А помните ли големия ураган от четирийсет и шеста, когато вълните направо го пометоха? Един мой чичо, бог да съхрани зрението и здравия му разум, служеше там като брегова охрана по време на евакуацията, когато трябваше да изселят всичките му жители до един. Разказваше, че гледката била по-ужасна от ревю на Фенели, по-кошмарна от баптистка конвенция. Десет хиляди души търчали по ветровития плаж, помъкнали навити на рула пердета, клетки с папагалчета, оранжеви спортни сака и лимоненожълти обувки. Била най-апокалиптичната сцена, откакто Йеронимус Бош нарисувал ада за идните поколения и оставил настрана четката и палитрата. Не е лесно да евакуираш десет хиляди красавци, крехки като венецианско стъкло, с големи, влажни кравешки очи, с плочи симфонична музика в ръцете и обеци на ушите, без сам да понесеш поражения. Скоро след това чичо ми посегна към чашката.