Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Биографии и мемуары » Зелени сенки, Бял кит [bg]
Зелени сенки, Бял кит [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зелени сенки, Бял кит [bg]

Электронная книга - «Зелени сенки, Бял кит [bg]». Краткое содержание книги:

Когато известен писател, егоцентричен филмов режисьор и огромен зъл бял кит се съберат на Изумрудения остров, резултатът е по-безценен и от гърне злато. Никой леприкон не може да сътвори такива неустоими ситуации и запомнящи се характери — тази магия извира от самия повелител на перото — Рей Бредбъри. През 1953 г. младият писател е призован в Ирландия от блестящия, но ужасяващ титан на киното, Джон Хюстън. Задачата на плахия творец е да улови на хартия най-свирепия от всички зверове в литературата — Моби Дик — под формата на сценарий, по който великият режисьор да започне да снима. Но от мига, в който стъпва на ирландска земя, авторът се впуска в неочаквана одисея, по-завладяваща от всичко, което е дръзвал да си представи. Той постепенно опознава тази забулена от мистерии страна и нейните изкусително изплъзващи се обитатели. Запознайте се със симпатични терористи от ИРА, с подпийващи свещеници, дяволити драматурзи и с компанията от кръчмата на Хийбър Фин. В една страна, където митовете са реалност, поезията е в изобилие, а превратностите на съдбата винаги са повод за празнуване, „Зелени сенки, бял кит“ е най-великолепната обиколка на Ирландия, която ще изживеете някога, с неустоимия Рей Бредбъри в ролята на ваш възторжен екскурзовод.
„Една от най-увлекателните книги във впечатляващата петдесетгодишна кариера на Бредбъри“ Тайм
„Възхитително лирична, поръсена с хумор екскурзия из бъбривата и мъглива Ирландия.“ Нюздей
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 104
Перейти на страницу:

Снел-Оркни направи пауза.

Мъжете стояха като омагьосани. Спогледаха се един друг. Помежду им се породи нарастващ шепот. Настъпи раздвижване. И тогава Нолан започна да ръкопляска. Гарити последва примера му. Същото сториха и Фин и Тимълти, и всички останали, докато накрая не се разразиха бурни аплодисменти и одобрителни възгласи. Аз се присъединих към тях.

Снел-Оркни стоеше неподвижно, къпейки се в овациите. Склони свенливо очи и направи лек поклон.

После, някак неочаквано, всеки един от мъжете откри, че дланите му пляскат във въздуха. Те се смутиха. Ръцете им забавиха движенията си и аплодисментите започнаха да замират. Те се огледаха наоколо, недоумявайки, че се възхищават на тези, в които само допреди малко се бяха съмнявали. Вече се чудеха какво да сторят, когато Фин измърмори:

— Е, какво пък, по дяволите!

И запляска още по-силно, а останалите го последваха. Чашите по рафтовете задрънчаха. Всичко се взриви и разтресе от викове:

— Разбира се, какво по дяволите!… Да!… На кой му пука!… Браво!

Бурята постепенно утихна. Снел-Оркни стоеше насред бара, изчервен до уши, а Тимълти каза:

— Ех, да имахте само и ирландски акцент, какъв разказвач щеше да стане от вас!

— Правилно!… Истина е!… Вярно казваш! — подкрепиха го всички.

— Бихте ли ме научили на този акцент, сър? — попита високият мъж.

Тимълти се поколеба.

— Аз… Хм… Боже, ами защо пък не! Разбира се! Ако ша разпра’яш врели-некипели, най-добре да го пра’йш както тря’а!

— Много благодаря — каза Снел-Оркни.

Тук неохотно се намеси Фин:

— Извинете, но някъде в хода на вашия разказ пропуснахме същността му. Имам предвид причината да ни разкажете за Кралицата, Краля и всичко останало.

— Колко глупаво от моя страна. Виждате ли, ние сме децата на Слънчевия крал. Което ще рече, че вече пет години не сме виждали есен, топяща се снежинка, не сме усещали мразовит вятър, нито сме чували прозорците да пропукват от студ. Почти сме забравили как изглеждат облаците. Целите сме изсъхнали от жега. Трябва да получим дъжд, или, ако е възможно, сняг, ако не — ще загинем — нали така, приятели?

— Да, да, точно така — изчуруликаха сладко петимата.

Отвън проблесна светкавица, търкулна се гръм — предвестници на дъжд, обещания за сняг.

Фин кимна доволно.

— Бог явно надава ухо.

— О, за дъжда не берете грижа — добавиха гръмогласно останалите. — Дъжд ще има колкото искате… Направо ще ви удави…

— Ние следвахме лятото по целия свят — продължи Снел-Оркни. — Живяхме в топлите, горещи и знойни месеци на Ямайка и Насау.

— Порт о Пренс — каза един от приятелите му.

— Калкута — добави втори.

— Мадагаскар, Бали — обади се трети.

— Флоренция, Рим, Таормина! — вметна четвърти.

— Но накрая, едва вчера, чухме по новините, че тази година зимата в Дъблин била изключително снежна. Тогава се запитахме къде в целия свят най-много бихме искали да видим сняг? И си казахме, хайде да се упътим на север, да усетим отново студа. Не знаехме какво точно търсим, но го открихме в парка „Сейнт Стивънс“.

— Кое, мистериозното нещо ли? — възкликна Нолан, но после се цапна по устата с ръка. — Имах предвид…

— Най-добре вашият приятел тук да ви разкаже — отвърна високият мъж.

— Кой наш приятел? Гарити ли?

Всички погледи се обърнаха към него.

— Тъкмо това се канех да ви съобщя, когато нахълтах преди малко — каза Гарити. — Те стояха в парка и гледаха нагоре… към есенните листа, които падаха от клоните, защото целите дървета бяха покрити с лед!

— И това е всичко? — извика разочаровано Нолан.

— Струваше ни се напълно достатъчно за момента — вметна Снел-Оркни.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)