Зелени сенки, Бял кит [bg]

— „Четирите провинции“ — повтори високият мъж и кимна в знак на благодарност.

— Където — рече спаружено Гарити — сега всички ние ще пийнем по едно.

И се метна към бара за спасение.

Но шестимата натрапници го последваха. Образувайки малък шпалир от двете му страни, те със самото си дружелюбие го накараха да се сниши поне с три пръста.

— Чудесен ден — каза Снел-Оркни.

— И да, и не — отбелязах аз, изчаквайки предпазливо.

— Изглежда — рече високият мъж, обграден от своите малки момчета-мъже — нашите занимания на ирландска земя са породили доста дискусии.

— Меко казано, да — увери го Фин.

— Позволете тогава да обясня. Чували ли сте някога за Снежната кралица и Летния крал?

Няколко челюсти увиснаха.

Някой изпъшка, сякаш го бяха ритнали в стомаха.

Аз съм чувал, помислих си, но карай нататък…

Фин, след кратък миг на колебание от коя страна може да го връхлети ударът, отпи дълга, бавна глътка от халбата си, после сбърчи съсредоточено чело и отвърна, изпускайки горещия дъх над езика си:

— Я пак… за каква кралица и какъв проклет крал става дума?

Мъжете край бара се приведоха напред, винаги готови да чуят нова приказка, но после се усетиха и се облегнаха отново.

— Ами — каза високият, блед мъж — преди много години в Исландия живеела кралица, която никога не била виждала лято, а на Слънчевите острови пък живеел крал, който никога не бил виждал зима.

— Не думай — обади се Нолан.

— Как ще продума човек от теб — сряза го Фин.

Още трима го изгледаха и той сви глава в раменете си.

— Та народът на този крал — продължи Снел-Оркни — почти умирал от жега през лятото… а поданиците на Снежната кралица почти мрели от студ през дългите, ледени зими. И двамата монарси дълбоко съчувствали на хората си, затова решили, че тези страдания не бива да продължават повече. И ето че една есен Снежната кралица последвала крясъка на дивите гъски, отлитащи на юг, към по-топлото време. А Слънчевият крал тръгнал по дирите на горещите ветрове, които веели на север, докато не се охладят. И в тишината на една гора двамата се срещнали. Кралицата била чисто бяла, като вечно скованата земя, като повей от вечността, снежна фъртуна на Времето, бледа луна над ледниците, зимен вятър, полюшващ тънка дантелена завеса. Бяла… Цялата бяла.

Сред мъжете в бара се разнесе шепот при това описание.

— А Слънчевият крал? — Снел-Оркни се усмихна. — Той бил целият огнен, ослепителен и пламтящ, ярък като горски пожар. Поглъщан от собствената си изпепеляваща жажда и копнеж! Истински Слънчев крал. Крал на слънцето! Те се доближили един до друг и вглеждайки се в очите си, се влюбили. И направили сватба. И всяка зима, щом мразът започнел да убива хората на Севера, поданиците на Снежната кралица се местели към по-топлите места, под мекото островно слънце. А през лятото, започнела ли да го мори нетърпимата жега, народът на Слънчевия крал отивал на север, за да се освежи и охлади. Така това вече не били две нации, две отделни държави, а една обща раса, която пътувала от едната земя до другата и обратно, със смяната на времето и редуването на сезоните, и така вовеки веков.