Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
— Сигурна ли си, че беше той?
— След петнайсет години работа с него би трябвало да познавам гласа му. Значи не знаеше?
— Да, не знаех.
— Трудно ми е да повярвам.
— Сигурно — съгласи се Лий. — Но такава е истината. — Той загреба шепа пясък и го пусна през пръстите си. — Заради онова телефонно обаждане ли се опита да ми избягаш на аерогарата? Не ми вярваш.
Тя облиза пресъхналите си устни и погледна кобура, който се мяркаше от време на време, когато вятърът разгръщаше якето на Лий.
— Вярвам ти, Лий. Иначе нямаше да седя в тъмното на пустинен плаж с един въоръжен човек, за когото все още не знам почти нищо.
Раменете на Лий се отпуснаха.
— Наеха ме да те следя, Фейт. Това е всичко.
— Не трябва ли първо да провериш дали клиентът има почтени намерения?
Лий понечи да каже нещо, но млъкна. Въпросът беше съвсем уместен. Истината бе, че напоследък работата западаше и новата поръчка му дойде точно навреме. А освен това в папката имаше снимка на Фейт. След това я видя лично. Е, какво повече да каже, по дяволите? На снимката лицето й изглеждаше уязвимо. След като се срещна с нея, той разбра, че понякога първите впечатления лъжат. Но комбинацията между красота и уязвимост бе прекалено силна за него. Както за всеки друг мъж.
— Обикновено предпочитам да се срещна с клиента и да опозная задачата, преди да приема.
— Но не и сега.
— Беше трудно да уредя среща, след като не знаех кой ме е наел.
— Затова, вместо да върнеш парите, прие предложението и започна да ме следиш… слепешком.
— Не виждах нищо лошо в това да те следя.
— Но можеха да те използват, за да стигнат до мен.
— Не забелязах да се укриваш. Както вече ти казах, допусках, че става дума за любовна интрига. Когато влязох в къщата, разбрах, че не е така. Останалите събития потвърдиха този извод. Друго не знам.
Фейт погледна към океана, към хоризонта, където се сливаха вода и небе. Кой знае защо, този всекидневен зрителен сблъсък донякъде я успокои. Обнадеждаваше я, макар че нямаше никакви основания за надежда. Освен може би мъжа, седнал до нея.
— Да се прибираме — предложи тя.
32.
Влязоха в просторната всекидневна. Фейт взе дистанционното управление, натисна един бутон и в газовата камина лумнаха пламъци. Тя си наля още една чаша вино, предложи и на Лий, но той отказа. Двамата седнаха на мекия диван.
Фейт отпи глътка и се загледа унесено през прозореца.
— Вашингтон представлява най-разкошната, най-огромната баница в цялата история на човечеството. И всеки на този свят иска да си отреже от нея. Има хора, които държат ножа за баницата. Искаш ли парченце, трябва да минеш през тях.
— И тук се намесвате вие с Бюканън, нали?
— Аз живеех и дишах за кариерата си. Работех денонощно. Просто не мога да ти опиша колко подробности и нюанси, колко проницателност, интуиция, кураж и упорство изискваше работата ни. — Тя остави чашата и се обърна към Лий. — Бях намерила страхотен учител в лицето на Дани Бюканън. Той не губеше почти никога. Това е поразително, не мислиш ли?
— Според мен е поразително да не губиш в каквото и да било. Не всички можем да бъдем като Майкъл Джордан.
— Можеш ли в професията си винаги да гарантираш добър резултат на клиента?
Лий се усмихна.
— Ако можех да предсказвам бъдещето, щях редовно да си купувам билет от лотарията.
— Дани Бюканън можеше да гарантира бъдещето.
Лий престана да се усмихва.
— Как?
— Който контролира пазителите на портата, контролира и бъдещето.
Лий бавно кимна.
— Значи е плащал на хора в правителството?
— Далеч по-изтънчено, отколкото са го вършили досега.
— Гарантирал е на конгресмените постоянна заплата, така ли?
— Всъщност те вършеха всичко безплатно.
— Как така?
— Докато напуснат поста си. След това Дани им предоставяше безброй блага. Високоплатени постове без никакви задължения в основани от него компании. Доходи от частни акционерни пакети и пари в брой от напълно законни предприятия за уж извършени услуги. Биха могли да играят голф по цял ден, да завъртят един-два телефона, да проведат някоя среща и да си живеят като крале. Дявол да го вземе, това е просто страхотно за тях. Знаеш колко се вълнуват американците за старините си. Дани ги караше здравата да се изпотят, докато са в Конгреса, но щеше да им осигури най-прекрасните старини на света.
— Колко от тях са се „пенсионирали“ досега?
— Нито един. Но всичко е вече подготвено. Дани се занимава с това едва от десет години.
— Бил е във Вашингтон доста по-дълго.
— Не, искам да кажа, че подкупва политиците само от десет години. Преди това дейността му беше много по-печеливша. Откакто започна изпълнението на своя личен план, доходите му рязко спаднаха.