Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Я виж ти. Не било пенис, а бисквита — обади се баба.
— Пам, мисля, че този сос трябва да се прецеди — извика Уна и излезе от кухнята с тенджера в ръце.
О, не. Не и това. Само това не.
— Не мисля така, скъпа. — Мама вече убийствено съскаше през стиснати зъби. — Опита ли да го разбъркаш?
— Не ме учи, Пам — отвърна Уна със застрашителна усмивка. Започнаха да се обикалят една друга като борци на тепих. Това се случва всяка година със соса. За щастие вниманието им беше отвлечено: чу се силен трясък и писък и през френските прозорци нахлу фигура. Хулио.
Всички се вцепениха, а Уна изпищя.
Беше небръснат и стискаше бутилка шери. Запрепъва се към татко и се извиси над него в цял ръст.
— Ти спиш с мойта жена.
— А — отвърна татко. — Весела Коледа, ъъъ... Да ви налея едно шери — а, вече си имате. Много добре. Малко баница с месо?
— Ти спиш — повтори заплашително Хулио — с мойта жена.
— О, каква южняшка кръв, хахаха — обади се кокетливо мама, докато всички останали стояха зяпнали от ужас. Колкото пъти досега бях срещала Хулио, винаги беше чист, соаниран до невъзможност и с мъжка чантичка. Сега беше див, пиян, неподдържан и честно казано, точно типът, по който си падам. Нищо чудно, че мама изглеждаше повече възбудена, отколкото притеснена.
— Хулио, палавник такъв — загука тя. О, Боже. Още беше влюбена в него.
— Ти спиш — продължи Хулио — с него.
Изплю се на китайския килим и се запрепъва нагоре, последван от мама, която щастливо ни подвикна:
— Татко, би ли нарязал месото и поканил всички на масата?
Никой не помръдна.
— Така — заговори татко с напрегнат, сериозен, мъжествен глас. — На горния етаж се намира опасен престъпник, който държи Пам за заложница.
— О, ако питате мен, тя изобщо не се дърпаше — вметна баба в един от редките си и крайно ненавременни моменти на мисловно прояснение. — Я виж ти, в далиите има бисквитка.
Погледнах през прозореца и едва не изхвръкнах от кожата си. През поляната се промъкваше Марк Дарси, гъвкав като юноша, и влезе през френския прозорец. Беше потен, мръсен, с разчорлена коса и разкопчана риза. Дин-дон!
— Стойте си по местата и пазете тишина, сякаш нищо не се е случило — тихо продума той. Всички бяхме толкова сащисани, а той тъй възбуждащо властен, че веднага му се подчинихме като хипнотизирани зомбита.
— Марк — прошепнах аз, като минах покрай него със соса. — Какви ги говориш? Как да не се е случило?
— Не знам дали Хулио не е агресивен. Полицията е отвън. Ако успеем да накараме майка ти да слезе и да го остави сам, ще могат да влязат и да го арестуват.
— Добре. Остави на мен — казах аз и отидох до основата на стълбището.
— Мамо! — ревнах аз. — Не мога да намеря подложките за сервиране.
Всички затаиха дъх. Никакъв отговор.
— Опитай пак — прошепна Марк и ме изгледа с възхита.
— Кажи на Уна да отнесе соса в кухнята — просъсках аз. Той направи, каквото му наредих, след което ми даде знак с вирнат палец. Аз му отвърнах със същото и се изкашлях.
— Мамо! — изкрещях пак нагоре по стълбите. — Знаеш ли къде е цедката? Уна е притеснена за соса.
Десет секунди по-късно се дочу топуркане надолу по стълбите и при нас нахлу мама, доста изчервена.
— Подложките са в шкафа на стената, където си стоят, глупаво дете! Така. Какви ги върши Уна с тоя сос? Май ще трябва да използваме миксера!
Още докато говореше, нагоре по стъпалата затрополиха крака и над нас се чу боричкане.
— Хулио! — писна мама и се юрна към вратата. Инспекторът, когото помнех от участъка, стоеше на прага на дневната.
— Добре, всички да запазят спокойствие. Положението е под контрол — каза той.
Мама трагично изохка, когато във вестибюла се появи Хулио, окован за китката към млад полицай, и го избутаха към пътната врата зад инспектора. Наблюдавах как мама се взема в ръце и оглежда стаята, преценяваща положението.
— Е, слава Богу, че успях да озаптя Хулио — весело заговори тя след известна пауза. — Какво да се прави! Добре ли си, татко?
— Мамче... роклята ти е наопаки — рече той.
Гледах отблъскващата сцена и се чувствах като че ли целият свят се руши около мен. После усетих силна ръка върху моята.
— Хайде — каза Марк.