Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Слушай, Бридж. Знаеш, че винаги в събота вечер гледам мач, нали? Да намина ли утре преди футбола?
Вълнуващ? Див? Страхотен? Ха!
1 ч. през нощта. Съвсем сама. Цялата година пълен провал.
5 ч. сутринта. О, по дяволите, какво значение има? Може пък самата Коледа да не е толкова ужасна. Може пък татко и мама на сутринта да излязат сияещи от спалнята, замаяни от чукане, хванати за ръце и свенливо да кажат: „Деца, имаме нещо да ви кажем“, а аз ще бъда шаферка на церемонията по повторното утвърждаване на брачната клетва.
24 декември, неделя — Бъдни вечер
58 кг, алкохолни единици 1 гадна чашка шери, цигари 2, но не ми се усладиха, защото ги пуших на прозореца, калории вероятно 1 милион, брой светли празнични мисли 0.
Полунощ. Мн. объркана кое е реално и кое не. В краката на леглото ми има огромна калъфка от възглавница, която мама остави, като си легнах, с гукащите думи: „Я да видим дали дядо Коледа е дошъл“, пълна до пръсване с подаръци. Мама и татко, които са разделени и пред развод, спят на едно легло. Като ярък контраст брат ми и гаджето му, които от четири години живеят заедно, спят в отделни стаи. Причината за всичко това е неясна, освен може би да не разстроим баба, която е 1) луда и 2) още не е дошла. Единственото нещо, което ме свързва с реалния свят, е, че отново прекарах Бъдни вечер унизително сама в дома на родителите си на единично легло. Може би в този миг татко се опитва да яхне мама. Уф, уф. Не, не. Защо мозъкът ражда подобни мисли?
25 декември, понеделник
59 кг (о, Боже, превърнала съм се в Дядо Коледа, коледен пудинг или нещо такова), алкохолни единици 2 (пълен триумф), цигари 3 (също), калории 2657 (почти изцяло от сосове за месо), абсолютно шантави коледни подаръци 12, брой коледни подаръци, съдържащи какъвто и да било смисъл, 0, философски разсъждения за значимостта на непорочното раждане 0, брой години, откак бях непорочна, хммм.
Затътрих се долу с надеждата, че косата ми не мирише на цигари, за да заваря мама и Уна да обменят политически възгледи, докато режат на кръст брюкселските зелки.
— О, да, смятам, че онзи, как-беше-там, си го бива.
— Да, добър е, успя да прокара оная... как-се-казваше... клауза, която никой не вярваше, че ще прокара.
— А, да, ама все пак, разбираш ли, трябва, трябва да бъде следен отблизо, защото лесно може да я докара до задънена улица като оня, как-му-беше-името, дето водеше миньорите. Знаеш ли? Проблемите ми с пушената сьомга се появяват, когато я ям в комбинация с много шоколад. О, здравей, миличка — каза мама, като ме забеляза. — Е, как смяташ да се облечеш за Коледа?
— Така — смотолевих аз.
— О, Бриджет, не ставай глупава, не можеш да носиш това на Коледа. А сега ще дойдеш ли да кажеш здрасти на леля Уна и чичо Джефри, преди да се преоблечеш? — произнесе тя със специалния си весел, задъхан от не-е-ли-супер-всичко глас, който значи „Прави каквото ти казвам или ще има да патиш.“
— А, Бриджет, ето те и теб! Как е любовта? — захапа ме Джефри и ме дари с една от специалните си прегръдки, червен и повдигащ панталоните си.
— Добре е.
— Значи още си нямаш момче. Дрр! Какво ще те правим?
— Това не е ли шоколадова бисквита? — обади се баба, втренчена право в мен.
— Не се прегърбвай, миличка — изсъска мама.
Мили Боже, помогни ми. Искам си вкъщи. Искам да се върна при собствения си живот. Не се чувствам като възрастна, чувствам се като пубер, който дразни всички наоколо.
— А какво смяташ да правиш относно бебетата, Бриджет? — даде своя принос и Уна.
— Я виж, пенис — извика баба и ни показа голяма опаковка кръгли ментови бонбони.
— Отивам да се преоблека! — казах аз, усмихнах се подмазвачески на мама и избягах в стаята си, отворих прозореца и запалих цигара. После забелязах главата на Джейми да стърчи от прозорец на долния етаж, той също пушеше. Две минути по-късно се отвори прозорчето на банята и от него се проточи фризирана ръждивочервена глава, която запали цигара. Проклетата мама.
12,30 ч. по обяд. Размяната на подаръците беше същински кошмар. Винаги преигравам при получаването на лоши подаръци, като хълцам от възторг, което води до получаването на по-лоши и по-лоши подаръци с всяка изминала година. Така например Бека, която, докато работех в издателството, ми подаряваше влошаваща се поредица от оформени като книги четки за дрехи, обувалки и украшения за коса, тази година ме дари с магнитче за вратата на хладилника с формата на скриптерска дъсчица. Уна, за която нито една домакинска дейност не бива да бъде занемарявана, ми връчи серия минизатварачки за буркани, които да стават за всяка бутилка или буркан в кухнята. Докато мама, която ми прави подаръци, които да ме тормозят и да правят живота ми като нейния, ми подари тенджера за бавно готвене за една порция. „От теб се иска само да запържиш месото, преди да тръгнеш на работа, и да бутнеш някакъв зеленчук.“ (Има ли тя представа колко ми е трудно някои сутрини да си налея чаша вода, без да повърна?)