Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Ти ме предизвикваш, Винъс.
Тя не можеше да повярва, че в момента Фреди звучеше човешки — винаги беше такъв студен професионалист.
— Добре, ще ги направя — реши тя. — Само защото ти казваш така.
В офиса Рон и Антъни се забавляваха чудесно.
— Харесвам всичките ти работи — казваше Антъни с голяма доза благоговение. — Гледал съм всичко, което си направил.
Рон жадно поглъщаше всяка хвалебствена дума.
— Откъде си, Антъни? — попита той и си сипа кафе в чаша, украсена с портрета на Винъс.
— Роден съм в Неапол — отговори Антъни. — Родителите ми се преместили в Лондон, когато съм бил на две годинки. Дойдох в Лос Анджелис преди година. При Винъс е втората ми работа — и той погледна към нея. — Божествено е да работиш за нея.
— Нарочно го каза, нали? — направи физиономия тя.
— Разбира се, не съм глупак! — отговори дяволито Антъни с жест, от който пролича неговата хомосексуалност.
— Къде живееш? — попита Рон.
Винъс си представи за какво мисли Рон: „Кажи къде живееш, Антъни, така че да мога да дойда някой следобед и да поопипам прекрасното ти мускулесто тяло.“ Толкова беше ненаситен.
— В западен Холивуд — отговори Антъни. — В един апартамент — и той млъкна за момент. — Всъщност известно време живях с един приятел, но той… се разболя и се прибра у дома си.
— Съжалявам, че чувам такова нещо — каза Рон с внезапна симпатия. — Ти…
— О, аз съм добре — бързо го прекъсна Антъни. — Тестувам се два пъти годишно.
Рон кимна.
— Вече не е, както беше преди — въздъхна той носталгично. — Ах… Старите диви времена.
— Рон беше царят на дивите времена, нали, скъпи? — обади се Винъс.
— Да, сладка моя. Ако паметта ми не ми изневерява, аз бях крал там, където ти беше кралица.
— Едно време живеехме в един апартамент — направи физиономия Винъс, докато си спомняше. — Беше толкова забавно. Беше достатъчно портиерът да хвърли един поглед на всеки хубав сладур и автоматично го питаше: „При Винъс или при Рон?“
— Съжалявам, но трябва да си призная, че съм бил прекалено млад, за да се насладя на дивите времена — каза Антъни с печална въздишка.
— На колко си години? — попита Рон.
— На двадесет и една.
— Много си млад.
— Но пък опитен.
— Радвам се да го чуя — каза Рон и седна на ръба на бюрото на Антъни. — А имаш ли… някаква връзка в момента?
— Не — отвърна Антъни и запърха с мигли по малко момичешки начин. — А ти?
— Имам — призна си Рон малко неохотно.
Антъни го погледна дръзко.
— Колко жалко.
— Да вървим, Рон — каза Винъс, решила, че засега са се опознали достатъчно. Най-добре да остави сексуалното напрежение да се увеличи. — Ще те заведа да видиш гимнастическия ми салон. Ще паднеш — толкова е невероятен!
— Каква жена! — въздъхна Рон.
— Нали затова веднага станахме приятели! — каза тя, хвана го за ръката и го повлече след себе си.
Клайд Ломас бавно влудяваше Алекс. Този мъж със силния си глас беше като таралеж в гащите — постоянно го дразнеше. Всеки път, когато влезеха в някоя къща, Клайд започваше непрекъснато да бърбори, сякаш че беше полудял собственик, който бърза да продава.
— Това тук е мокър бар. Там пък е мястото за забавления. Мога да ви уверя — тази къща е прекрасно място за купони. Две барбекюта, отвън и вътре — шезлонги, басейн с черно дъно и седем спални — всяка с баня. В кухнята има четири готварски печки и две миялни машини.
— Няма да купувам шибаната къща — каза Алекс съвсем изтощен. — Единственото, което искам, е да пообиколя и да огледам.
Издълженото печално лице на Клайд стана още по-печално.
— Съжалявам, Алекс — каза той отпаднало. — Исках само да помогна.
— Помагаш ни много — обади се Ръсел с желанието, както винаги, да предотврати неприятностите. — Просто Алекс си върши работата по свой собствен начин.
Алекс се разхождаше из третата къща от техния списък, а членовете на екипа му се въртяха зад него. Когато беше планирал снимките си, той си беше представил всяка отделна сцена. Докато минаваше през всяко място, той вече знаеше дали то става или не и нямаше нужда от инструкции. Изобщо нямаше нужда от Клайд Ломас.
Третата къща изглеждаше точно както трябва. Беше голямо имение в края на игрище за голф. Той поговори с оператора и с постановчика си. И двамата се съгласиха с него.
Обърна се към Ръсел.
— Отивай да сключиш сделката.
— За колко дни? — попита Ръсел.
— Колко са по план?
— Четири. Но за да съм сигурен, ги направих пет.
Алекс излезе навън, отиде до басейна и се обади на Лили по мобифона.