Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Нищо — каза кисело Алекс. — Отмени срещата с Тин Лий. Кажи й, че трябва да остана да пренощувам във Вегас. Аз сам ще се обадя на Лъки. Намери ми домашния й телефон.
Лили се обади след няколко секунди.
— Нямаме го, Алекс.
Беше сигурен, че умишлено го затрудняваха.
— Обади се на секретарката на Фреди — отсече той.
— Разбира се, Алекс. Ще можем ли да те открием на мобифона ти?
— Да, сега излизаме от хотела.
— Веднага ще се свържа с тебе.
— Чакай малко — каза той, напълно раздразнен от двете си асистентки. — Още не съм свършил.
— Какво има, Алекс? — попита Лили съвсем спокойно.
— Кажи на Фреди да ми се обади.
— Някакво съобщение, ако не можем да се свържем с него?
— Да. Уредете пробни снимки на Винъс Мария с Джони Романо утре следобед.
— Ще бъде направено, Алекс.
Той затвори телефона и премина през хотела, за да се срещне с Ръсел и с останалите от екипа пред него. Докато с труд се промъкваше през претъпканото фоайе, го оглуши шумът около масите. Някога той също беше отчаян комарджия. За щастие — с помощта на своя психоаналитик, — беше зарязал игрите, след като беше профукал един милион долара в разстояние на една година. Точно сега единственото му изкушение беше неговата работа.
Екипът му се беше събрал пред хотела и наблюдаваше големите фонтани, чиято вода изригваше като огън. Тъй като щяха да оглеждат местата за снимки, тук бяха и операторът му, продуцентът на филма, първият асистент-режисьор, постановчикът и неколцина асистенти.
Ръсел го представи на местния отговорник за снимките, Клайд Ломас — той имаше малък чип нос и не изглеждаше на мястото си с издълженото си, едновременно румено и печално лице.
Стиснаха си ръцете. Ръцете на Клайд бяха потни и това довлоши настроението на Алекс, защото единственото, за което можеше да мисли, беше да натика Клайд в банята и да измие потта от ръцете му.
— Избрали сме няколко приятни места, които да огледате — гръмко заяви Клайд. — Аз съм ги избирал. Пет къщи и три хотела.
Алекс погледна часовника си.
— Ще имаме ли време да видим всичко? — попита той Ръсел.
— Надявам се — отговори Ръсел. — Имаме билети за самолета в осем вечерта за Лос Анджелис. Но ако искаш да останеш тук тази нощ, мога да го уредя.
— Нямам такова намерение — каза Алекс и си помисли, че ако успее да се свърже с нея, би искал да прекара вечерта с Лъки.
— Кажи ми, ако промениш мнението си — отвърна Ръсел. — Съгласен съм и на двата варианта.
Качиха се в голям микробус с климатик и потеглиха.
Лъки мислеше да отмени вечерята с Винъс в „При Мортън“, но после се отказа. Защо трябваше? Точно това щяха да очакват от нея всички — да пропълзи някъде и да изчезне.
Холивуд. Град без съзнание. Просто един голям клуб на щастливите момчета. Които щяха да са очаровани да разберат, че Лъки Сантейнджело е била изместена.
Тя отказа да им достави това удоволствие. Щеше да излезе довечера с високо вдигната глава, та всички да я видят. И това беше повече от моментна поза.
Сиси и децата вече се бяха прибрали, когато тя се върна. Поигра си малко с Мария, след това нахрани бебето Джино с биберона му. После го предаде в ръцете на жизнерадостната Сиси, която го сложи да спи.
Малко след шест вечерта донесоха голям кафяв плик от адвоката й. Тя влезе в кабинета си, отвори го и започна да изучава съдържанието му.
Дона Ландсман. Бизнес дама. Царица на бързите поглъщания на чужда собственост. Шеф на корпорация, жаден да купува малки компании, да ограбва активите им и след това да ги препродава с печалба.
Лъки не можеше да схване. Ако Дона Ландсман беше толкова могъща бизнес сила, защо й трябваше „Пантър“? Студиото имаше големи задължения и щеше да мине много време, преди да започнат първите печалби. Нямаше активи за ограбване, освен ако, разбира се, не опустошеше цялото студио и не продадеше ценния терен.
Да! Това планираше да направи. Това трябваше да е.
Що се отнасяше до останалите акционери, било им е платено два пъти повече от номиналната стойност на акциите им. Предполагаше, че след като Мортън ги е вкарал в играта, те са продали по негов съвет.
Хмм… Вземи парите и бягай7. Защо не? Това беше добър бизнес.
Изглеждаше, че Дона Ландсман беше придобила тридесет и девет процента от акциите. Останалите акционери бяха „Конкуест инвестмънтс“ — компания със седалище на Бахамските острови — те притежаваха десет процента. Също и госпожа А. Сморг, за чиито работи се грижеше един адвокат от Пасадена — тя имаше шест процента. След това самият Мортън Шарки с неговите пет процента. Беше сигурна, че той е принудил останалите акционери да гласуват в полза на Дона Ландсман. Щеше да му го начука на Мортън Шарки, защото точно това беше направил с нея.
7
Така се нарича един от филмите на Уди Алън — Б.пр.