Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Да, той е разбрал, че списъкът с имената е попаднал в ръцете на Сали.
— Отишъл е да го търси и я е убил. Мръсник! — изкрещя Питър, ръката му се сви в юмрук. — Добре.
Кога започваме?
— Тази вечер ще идем у Лъвджой и аз ще вляза в библиотеката му.
— Аз съм с теб. Тази вечер, нали?
— Да, ако ни се отдаде възможност.
Нямаха обаче възможност да влязат у Лъвджой същата вечер. Той имаше гости и Питър и Хари наблюдаваха светлините на дома му чак до сутринта.
На следващата нощ двамата изчакаха Лъвджой да отиде в клуба, промъкнаха се през прозореца и влязоха в библиотеката. Беше около полунощ.
— А, ето го и глобуса, за който ми говореше — каза Питър.
— Мисля, че не трябва да гледаме в глобуса. Лъвджой не скри, че има сейф, когато бях тук по повод полицата на Аугуста. Трябва да има още някое тайно място — отбеляза Хари.
— Да. Точно така. Там няма нужда да търсим — за всеки случай Питър отвори глобуса и надникна в него, но нищо не откри. Затвори го и се отправи към другия ъгъл на стаята.
Двайсетина минути по-късно Хари намери това, което търсеше. В една от дъските на пода бе видял ключалка.
— Шелдрейк, мисля, че открих това, което търся.
Графът бързо се справи с ключалката и извади малка метална кутийка. За секунда двамата замряха неподвижно. В коридора се чуха стъпки. Изглежда беше един от слугите, който се връщаше пиян от кварталната кръчма.
— Трябва да разгледаме съдържанието другаде.
Един час по-късно Хари, седнал удобно в кабинета си, отвори кутията. Първото нещо, което забеляза, бяха някакви скъпоценни камъни.
— Изглежда, че Паяка е взимал заплатата си не в пари, а в бижута — учуди се Питър.
— Да. Така изглежда — Хари изсипа кутията и пръстите му напипаха някакъв хартиен пакет. Той бързо развърза връвта, омотана около него. Между листата извади малко тефтерче, в което бяха отбелязвани дати и часове. Последната дата привлече вниманието му.
— Какво откри? — попита Питър. Хари прочете:
— Луси Ан, Уамът, петстотин лири, юли.
— По дяволите, какво означава всичко това? Да не би да има някоя дама в Уамът?
— Съмнявам се — промърмори Хари. — Уамът е на осем мили от имението ми. И там има пристанище.
— Това всеки го знае — каза Питър.
— Луси Ан несъмнено е някаква лодка или малко корабче, но в никакъв случай име на жена. Паяка е платил някому петстотин лири за месец юли. Изглежда на капитана…
— Но това е този месец — Възкликна Питър. — Имам чувството, че корабчето всеки момент ще отплува. Помниш ли, Паяка винаги ни се изплъзваше по вода?
— Да. Този път обаче няма да му разрешим да го стори. — Хари затвори бележника. — Ще го открием още сега, тази нощ.
— Съгласен съм, Грейстоун.
Лъвджой беше прикрил много добре следите си. Хари и Питър се лутаха целия ден, докато разберат, че Паяка беше напуснал Лондон още сутринта.
Аугуста не можеше да заспи, гледаше в тавана и се стряскаше от всеки шум в огромната къща.
Преди да си легне, беше проверила навсякъде. Изпрати един от прислужниците да затвори всички врати и прозорци, нареди дори кучетата да спят в кухнята и да пазят. Икономът я увери, че къщата е в безопасност.
— Преди години графът нареди на всяка врата да се поставят стабилни брави, мадам — каза й той.
Аугуста обаче не можеше да заспи. Тя отметна завивките и взе халата си. Запали свещ, обу чехлите си и излезе. Искаше още веднъж да провери дали Мередит е добре. Още по пътя към стаята видя, че вратата й е отворена. Аугуста хукна натам.
— Мередит?
Леглото на детето беше празно. Помъчи се да се овладее. Не биваше да изпада в паника. Прозорецът на спалнята беше затворен.
За отсъствието на детето имаше редица логически обяснения: може би е слязла да пие вода или е отишла да похапне нещо в кухнята.
Аугуста тръгна към стълбите. През пръчките на парапета съзря светлина в библиотеката. Затвори очи, пое си дълбоко въздух и тръгна към светлината.
Когато отвори вратата на библиотеката, видя Мередит. Свита в голямото кожено кресло на баща си, тя изглеждаше толкова нежна и малка. Беше запалила газената лампа и четеше, отворила книга на коленете си. Детето вдигна глава и я погледна.
— О, Аугуста. И ти ли като мен не можеш да заспиш?
— Да. Наистина не мога — тя се усмихна, за да скрие притеснението си. — Какво четеш?
— Мъча се да чета Уолтър Скот. Но е много труден, има много непознати думи.
— Да, сигурно. Искаш ли аз да ти почета? — графинята сложи свещта на писалището.
— О, да, моля те. Почети ми, ще ми бъде приятно.