Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Сали ми каза, че ако видя книгата затворена, трябва веднага да ти я дам — пътьом каза тя. — Не чу ли думите й, преди да издъхне?
Хари изгледа Питър, който тръгна след жена му. Вратата на салона беше затворена. Графът чу как Аугуста проплака, мъчейки се да я отвори. Но въпреки риданията тя не се поколеба да влезе в тъмната зала и да запали газената лампа. Хари ги последва, като се оглеждаше с любопитство. След превръщането на салона в клуб, Сали му беше забранила да влиза тук. Тя казваше, че това било само за жени и че няма да наруши закона и за най-добрите си приятели.
— Някак странно се чувстваш тук, нали? — подхвърли Питър на Хари. — Тя не ми даваше да припаря дори до прага. Винаги съм се притеснявал да надниквам тук.
— Напълно те разбирам — отвърна Хари, докато разглеждаше картините по стените. Много от тях му бяха познати. Всички изобразяваха жени, героини от митове и легенди, жени, оставили име в историята. Графът обаче все още смяташе, че популяризирането на жената в историята не е толкова важно.
— Любопитен съм например какво си мислят и говорят жените, когато са насаме и около тях няма мъже — размишляваше тихо на глас Шелдрейк. — Сали винаги казваше, че ако узная, ще се чудя много.
— А на мен ми казваше, че направо ще се шокирам — призна Хари. Той гледаше черната пелерина на съпругата си, която се развяваше пред него. Аугуста стигна до гръцкия пиедестал. Тук беше поставена книгата за облози — голяма, подвързана с кожа.
— Ето я знаменитата книга — рече Хари и тръгна към жена си.
— Да, това е. Затворена е. Трябва да я отворя, макар че не зная какво точно търся — проговори Аугуста.
Тя бавно отвори книгата. Хари внимателно зачете:
Госпожица Л. Б. и госпожица Р. М. се обзалагат на десет лири, че последната няма да получи обратно откраднатия й дневник.
Госпожица В. Р. се обзалага на пет лири с госпожица Д. Н., че граф Грейстоун ще поиска ръката на Ангела до края на месеца.
Госпожица Ф. О. се обзалага с госпожица С. П. на десет лири, че Аугуста Болингър ще развали годежа си с Грейстоун след два месеца.
— Господи! — измърмори Грейстоун. — Човек си мисли, че прави всичко тайно, а то…
— Дамите от „Помпея“ много обичат да се обзалагат. Но клубът ще бъде затворен. Сали ще липсва много на всичките си членове. Преди всичко на мен — каза Аугуста.
Хари тъкмо се готвеше да напомни на жена си, че тя вече не се нуждае от „Помпея“, защото има дом и семейство, когато от книгата изпадна нещо. Беше бележка.
— Дай да я видя! — Взе я Хари и започна да я разглежда напрегнато.
Питър надничаше през рамото му.
— Е, какво? — запита Шелдрейк.
— Това е списък с имената. Няма съмнение, това са членовете на клуб „Сабя“. Почеркът е на Сали.
— Познаваш ли някои от тях?
— Много странно… Това е старият код на Сали, с който тя ми предаваше информация през войната.
— Колко време ще бъде нужно да го дешифрираш? — попита Питър. — Като гледам, имената са около десетина.
— Няма да ми отнеме много време. Може би ще ми трябва повече, за да разбера кой от тях е Паяка — каза Хари, сгъна листчето и го пъхна в джоба си. — Хайде да тръгваме. Чака ни още много работа, преди да съмне.
— Аз с какво да помогна? — попита Аугуста.
— Отиваш в къщи, събуждаш прислугата, след това опаковаш багажа и рано сутринта към седем тръгвате с Мередит за Дорсет — каза сериозно Хари.
— В седем сутринта? Но, Хари, не искам да напускам града. Първо трябва да открием убиеца на Сали. Трябва да ми разрешите да остана.
— Съжалявам, но няма друга възможност. Трябва да заминеш. Паяка все още не е намерил списъка и е опасен повече от всякога — той я хвана за ръка и я повлече към вратата. — Питър, може би ще бъде добре и твоята годеница да замине веднага за Дорсет.
— Чудесна идея — каза Шелдрейк. — Не се знае какво може да й се случи в Лондон, докато аз търся Паяка. А и Аугуста ще си има добра компания.
— Много моля да престанете да ми налагате вашите планове. Имам глава и мога да мисля. Не искам да ходя в Дорсет — каза високо Аугуста.
— Ще отидеш — отговори натъртено Хари.
— Моля те, не настоявай…
— Не се тревожа само за теб. Боя се и за Мередит. Моята дъщеря, както и жена ми, трябва да бъдат на сигурно място. Имаме работа не с човек, а с чудовище и не зная докъде ще стигне в жестокостта си.
— Ти смяташ, че Мередит може да пострада? Но защо?
— Не ти ли е ясно, че ако Паяка реши да ме предизвика, той ще използва Мередит като мишена.
— О, да! Разбирам. Дъщеря ти е най-скъпото нещо, което притежаваш. Може би той знае това.
„Грешиш, Аугуста. Имам две най-скъпи неща. Това сте ти и Мередит“ — помисли графът, но не каза нищо. Нека смята, че дъщеря му е най-скъпото нещо, тъкмо щеше да се грижи повече за нея. Природата й беше — такава — винаги взимаше другите под своя закрила, винаги защитаваше по-слабите.