Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Да се продъни в ада дано! — гласът на Хари беше ужасяващ.
Той бързо разтвори храстите, клекна до Сали и хвана китката й, за да провери пулса.
— Жива е още.
— О, Исусе! Мръсно копеле! — Питър мина от другата страна.
— Сали! — Аугуста сложи ръка под главата й, ала се уплаши от студенината, която почувства. Приятелката й умираше.
— Ние всички сме тук, до теб, Сали. Аз, Питър и Аугуста. Не си сама — промълви Хари.
— Приятели… по-добре е да умреш така. Болката беше непоносима. Непоносима… Не можех да издържам повече — едва чуто каза тя.
Аугуста заплака и стисна ръката й в своята.
— Кой го направи, Сали? Паяка ли? — попита Хари.
— О, да. Мисля, че беше той. Не можах да видя лицето му. Но той знаеше за списъка. Знаеше, че е у мен. Бях го взела от готвача.
— Какъв готвач? — попита Питър.
— Готвача на клуб „Сабя“. Взех списъка от него тази сутрин.
— Да се продъниш в ада! Ще ми платиш за това! Сали, той ще ми плати… — шепнеше Хари.
— Вярвам ти, Грейстоун. Това е краят му. Той е в ръцете ни. Знаех, че някой ден ще се разплатиш с него — Сали започна да диша тежко.
Аугуста се наведе над нея, сълзите се стичаха по лицето й. Веднъж вече го бе преживявала. Брат й беше умрял в ръцете й по същия начин, нямаше нищо по-ужасно от това.
— Аугуста? — повика тихо Сали.
— Сали, много ще ми липсваш. Ти ми беше истинска приятелка — говореше през сълзи Аугуста.
— Ти също. Ти ми даде толкова много. Трябва да си отида… Трябва да си отида… — гласът й глъхнеше.
— Сали!
— Не забравяй да отвориш книгата, Аугуста.
— Няма. Няма да забравя — обеща тя.
— Книгата… — прошепна с последно усилие Сали и издъхна.
19.
Хари държеше в прегръдките си ридаещата Аугуста. Не можеше да я успокои по никакъв друг начин. Такава беше тя, като рода си — чувствителна, дълбоко преживяваща. А неговата душа бе пълна единствено с желание за мъст.
Грейстоун притисна още по-силно жена си и я изчака да се поуспокои. Мислеше само за отмъщението.
Постепенно Аугуста се съвзе. Хари погледна над главата й и видя Питър, който излизаше от задния вход.
— Изглежда е претърсвал спалнята, а после — библиотеката. Стаите са в пълен безпорядък, но другаде не е пипано — каза приятелят му. — Чул ни е, че идваме, и е избягал. Нямал е достатъчно време, за да свърши работата си докрай. Може би е решил, че Сали вече е мъртва, и е търсил списъка.
— Къщата е много голяма, не е могъл да провери навсякъде. Ти погрижи ли се за всичко? — попита Хари.
— Да. Един прислужник отиде да извика съдията. Пренесохме тялото на Сали в една от стаите. Знаеш ли, Грейстоун, тя беше толкова лека, че имах чувството, че не нося мъртвец. Много е отслабнала през последните месеци. Изглежда че само високият й дух я е крепял — каза Питър. Очите му бяха сухи.
— Тя ще ми липсва много — Вдигна глава Аугуста.
— На всички ще ни липсва. Винаги ще й бъда признателен — каза Хари и погали жена си.
— Защото ти е помагала през войната ли? — попита тя през сълзи.
— Не, макар че се прекланям пред куража й. Вечно ще й бъда благодарен, защото именно тя ми предложи да сложа твоето име първо в моя списък. И пак тя настоя да се срещна със сър Томас и да се сприятеля с него, за да бъда близо до теб, любов моя — призна Хари.
— Така ли? Колко странно… Защо, за Бога, е смятала, че аз ще бъда подходяща за теб? — попита Аугуста.
— И аз й задавах този въпрос, доколкото си спомням. Тя ми отговори, че е по-добре да взема жена, която не влиза в рамките на добродетелните — усмихна се Хари.
— Сали те разбираше много добре, Грейстоун — каза Питър.
— Да, наистина е така… Приятели, има време да скърбим. Сега трябва да действаме. Когато дойдат властите, ще решат, че Сали е убита от крадец, влязъл в къщата й. Ще ги оставим да мислят така. Съгласни ли сте? — той освободи Аугуста от прегръдката си.
— Съгласни сме. Нищо друго няма да измислят — каза Питър.
— Трябва да намерим списъка, за който спомена Сали — продължи графът.
Той погледна към големия салон и си помисли колко е огромна къщата и колко много време би отнело на човек, ако трябва да я претърсва цялата.
— Зная, че Сали си имаше свои начини да потулва важни неща. Тя ги скрива така, че да не може никой да се досети къде са.
— Книгата… — промълви Аугуста, като бършеше очите си с носната кърпа на Хари.
— Каква книга? — погледна я изненадан той.
— Книгата за облози — графинята пъхна кърпата в джоба на пелерината си и закрачи бързо към салона.