Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Мисля, че две-три седмици след сватбата, когато набирахте допълнителна прислуга за приема. Решихме да задържим Роби, защото каза, че имал роднини в близкото село. Твърдеше също, че има опит като лакей, защото е работил в Лондон у един богат господин. А сега искаше да се върне за постоянно на село. Имаше отлична препоръка.
Аугуста погледна Клаудия.
— Отлична препоръка от Паяка.
— Мислиш ли, че това е възможно? — разтревожи се братовчедка й.
— Времето съвпада. Какво има, Лили? — графинята прекъсна разговора си с Клаудия, защото чу неистовия плач на младата камериерка.
— Подозирах го в тъмни мисли, мадам. Но мислех, че може би греша. Сметнах, че е откраднал нещо дребно. За друго не съм и помислила — призна си момичето.
— Ела в библиотеката да поговорим насаме. А останалите да започнат незабавно да претърсват градината и околността. Доколкото знам, Роби няма кон. Идете и вижте в конюшнята дали липсва някой. Ясно ли е?
— В конюшнята няма липсващ кон, но той може да го е държал наблизо в селото — обади се конярят.
— Може би си прав. Хайде, тръгвайте всички! Стипълс, оседлайте всички коне освен моята кобила и разгледайте наоколо. Който не може да язди, да тръгва пеша. Раздайте на всички фенери, вземете и кучетата. Изпратете хора до селото да разгласят за отвличането на малката графиня. Някой от вас веднага да замине за Лондон и да съобщи на графа. Трябва да действаме много бързо.
— Да, мадам.
— Госпожице Флеминг, организирайте претърсването.
— Разбира се, графиньо.
— Много добре. Да започваме — каза Аугуста. Стипълс се зае да командва прислугата. Клаудия последва братовчедка си в библиотеката и двете се заеха да разпитват Лили.
— Мислех, че ме харесва, мадам. Винаги ми носеше цветя или някакъв малък подарък. Той ме ухажваше — каза момичето.
— И защо помисли, че има нещо нередно в неговото държание?
— Ами защото казваше, че скоро, много скоро щял да забогатее и да си живее като лорд. Смеех му се, мислех, че се шегува, но той говореше съвсем сериозно. Понякога му вярвах.
— А имаше ли нещо друго, което те притесняваше? — нетърпеливо рече Аугуста. — Мисли, защото животът на детето ми е в опасност.
— Наблюдавах го как разглеждаше отвсякъде къщата. Щях да кажа на госпожа Гибънс, но не бях сигурна в нищо. Нямах достатъчно причини. А може би не ми се искаше да уволните Роби, защото ми беше приятно да ме ухажва.
Аугуста отиде до прозореца и се загледа навън. Скоро щеше да съмне. В мъглявината на утрото видя мъжете, които яхваха конете, а други с фенери в ръце търсеха детето около храстите.
Голяма част от прислугата тръгна към гората. „О, Мередит, малка моя Мередит! Не бой се, ще те намеря“ — повтаряше си мислено Аугуста. Не искаше да изпада в отчаяние и паника, наложи си отново да бъде твърда. „Той не може да отиде толкова далеч — мислеше тя. — Ако е без кон, детето е тежко и това ще го забави. Трябва да язди, докато е тъмно, защото през деня лесно ще го забележат. А може би възнамерява денем да крие Мередит, а да пътува с нея нощем.“
— Навярно е отседнал в някоя крайпътна гостилница. Ще го попитат за детето, а знаеш, че Мередит не е от най-мълчаливите — проговори първа Клаудия.
— Точно така. Ние трябва да търсим онова място, където той би скрил детето, докато се свърже с Паяка. Такива места не са много наоколо.
Изведнъж Лили вдигна глава и каза:
— Старата празна къщурка, мадам. Там няма никой, защото трябва да я ремонтират, да направят покрива. Роби ме заведе там веднъж. Мислех, че ме обича и ще се ожени за мен. Каква глупачка съм! Той ми каза, че просто разглеждал местността и се разхождал.
— Много дълга разходка е правил твоят Роби — каза графинята. Спомни си, че в тази малка колиба бе намерила подслон по време на бурята. Грейстоун тогава се беше ядосал много и бе казал, че това е единствената необитавана къща в околността.
— Да, наистина беше много дълга разходка, отне ни повече от два часа. Когато стигнахме до мястото, той поогледа наоколо и каза, че трябва веднага да се връщаме. Краката ми се подкосяваха от умора — продължи Лили.
— Тази колиба може ли да послужи като скривалище? — попита Клаудия.
— Да, може да бъде скривалище за кратко време.
При тези думи те бързо се приготвиха и излязоха, за да се включат в издирването на Мередит.
— Трябва да попитам иконома дали не може да ми даде пистолет. Вземам си дрехата и тръгваме веднага за това място — пътьом каза Аугуста.
— И аз идвам с теб. Умееш ли да стреляш? — попита Клаудия.
— Разбира се. Ричард ме научи.
Половин час по-късно, вече по светло, Аугуста и Клаудия стигнаха до къщичката. Спряха конете си в горичката отсреща. Под навеса бе вързан кон.