Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Да, така изглежда. Не мога да проумея едно: защо се занимава с мен и ме използва за мишена — поклати глава Грейстоун.
— В началото просто бе решил да съблазни Аугуста. Сега обаче му е съвсем ясно, че ти си влязъл в библиотеката му и си взел полицата, подписана от Аугуста. Той е сигурен, че си ти. Нямал е възможност да ти го каже, защото ти беше в Дорсет през последните няколко седмици. И ето, сега вече ти го каза право в лицето.
— Трябва да го държа под око — рече Хари.
— Да, налага се. Имам чувството, че той ще си отмъсти по някакъв начин.
— Мисля, че Лъвджой е опасен. Ще трябва много скоро пак да посетя някоя вечер библиотеката му.
— Ще те придружа — реши Питър. Ще бъде интересно преживяване. Много ти се натовари програмата.
— Прав си. Но това ще стане някоя друга вечер. Сега имаме по-важна работа — заключи Хари.
Когато Питър и графът пристигнаха, Аугуста крачеше нервно из стаята. Беше се облякла като за случая — черна рокля, черна пелерина, черни ръкавици и велурени ботуши. Беше ги обула, защото щяха да минават напряко през градината и можеше да закачи пантофките си в някой храсталак.
Всички бяха вече легнали, а графинята се разхождаше нетърпеливо из библиотеката. Беше изпълнена с безпокойство и напрежение. Поканата на Хари да вземе участие в разследването я опияняваше и вълнуваше. Най-сетне беше победила. Сега щеше да бъде една от тях. Най-после щеше да бъде доверена приятелка на Грейстоун, така както Питър и Сали. Всички заедно биха разкрили тайната около Ричард и Хари би повярвал колко е силна и умна съпругата му. Той ще й се довери. Тя ще стане неговия най-близък приятел…
Изведнъж Аугуста се ослуша. Входната врата хлопна. Откъм антрето се чуха мъжки гласове. Тя се обърна и отвори вратата на библиотеката. На прага стояха сериозният Хари и усмихнатият Питър.
— Добър вечер, мадам — поздрави Питър. — Много добре изглеждате в тези дрехи. Да не би да сте се приготвили за нощно приключение? Ботушите и пелерината ви стоят много шик. Грейстоун, жена ти изглежда чудесно — той галантно се поклони.
— Прилича на разбойник от пътищата. Хайде, да излизаме. Искам да свърша колкото се може по-бързо работата, която съм започнал — каза графът и размаха абаносовия си бастун.
— Няма ли да излезем през прозореца на библиотеката? — попита Аугуста.
— Не, госпожо, ще излезем през входа на прислугата. Това е по-цивилизован начин.
— Така ли се държи по време на разследване? — обърна се намръщено към Питър Аугуста.
— Винаги е такъв. Много е важен. Няма никакъв нюх към приключения.
— Ей, вие двамата, по-тихо! Ще събудите прислугата — смъмри ги сърдито Хари.
— Да, сър.
— Слушам, сър.
Тримата напуснаха безшумно къщата. Нямаше нужда да осветяват пътя си, луната грееше ярко над тях, а и прозорците на лейди Арбътнот светеха.
Когато приближиха къщата, Аугуста забеляза, че долният етаж беше съвсем тъмен.
— Да не би Сали да ни чака в кухнята? — попита тя.
— Да, после ще ни отведе в библиотеката — каза тихо Питър.
Хари спря пред градинската врата.
— Но тя е отворена! — възкликна той.
— Сигурно е изпратила някой от прислугата да ни отключи. Тя няма сили да дойде до тук — промърмори Питър.
— Чудя се как все още управлява „Помпея“ — прошепна графинята.
— Поддържат я единствено клубът и предложението на Хари да вземе участие в издирването на документи около случая на Ричард.
— Тихо! — заповяда шепнешком Хари. Графинята се загърна по-плътно в пелерината си и мълчаливо последва съпруга си. Питър идваше зад тях.
Аугуста вървеше плътно зад Хари, затова се уплаши и извика, когато рязко се блъсна в него. Той внезапно беше спрял.
— О, Хари! Какво има?
— Нещо се е случило — каза разтревожено той.
На етажа цареше мъртва тишина. Аугуста забеляза, че съпругът й държеше някак по друг начин абаносовия си бастун.
— Какво е станало? — попита тихо Питър. Гласът му беше обезпокояващо сериозен.
— Задната врата на къщата е отворена. На долния етаж е тъмно, няма и следа от Сали. Заведи Аугуста обратно вкъщи и веднага се върни. Разбра ли?
— Разбрах — Питър понечи да хване ръката на жена му.
— Хари, моля те, недей! Нека да продължа с вас. Сали може би е много зле, затова не ви посреща — Аугуста се дръпна настрана и изведнъж кракът й се удари в нещо под храстите.
— О, Господи! Само това не! Сали!
— Аугуста? Какво има? — Хари се обърна и я изгледа разтревожено.
Тя беше вече коленичила и промушваше глава под храстите.
— Това е Сали. О, Хари! Знаех си аз. Сигурно е припаднала. Сали? — Аугуста опипа тялото на приятелката си, облечена в тежка копринена рокля, и ръкавиците й се напоиха с топла кръв. Сноп лунна светлина освети дръжката на кама, забита точно под гърдите й.