Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Хайде да отидем на канапето. Там ще седнем двете.
— Разбира се — Мередит се плъзна надолу от голямото бащино кресло и седна до Аугуста.
— Първо ще запалим огъня, тук е доста студено — каза тя и коленичи пред камината.
След няколко минути двете седяха пред камината, а огънят пламтеше и се разгаряше. Аугуста взе романа на Уолтър Скот и зачете за съкровища, приключения, изчезнали наследници… Мередит се прозя и сложи глава на рамото й. Не след дълго вече спеше.
Аугуста седеше и гледаше огъня. Мислеше си, че тази нощ за първи път се почувства като истинска майка и съпруга. Защото само истинските майки и съпруги се страхуват за децата и мъжете си.
Вратата се отвори и в библиотеката влезе Клаудия, облечена в прозрачен халат. Тя се усмихна, като видя как Мередит се е сгушила до братовчедка й.
— Изглежда тази нощ никой от нас не може да заспи — прошепна тя и седна до тях.
— Имам чувството, че се тревожиш много за Питър.
— Да, така е — призна Клаудия. Страхувам се да не извърши някоя неразумна постъпка. Много е ядосан от смъртта на Сали и е изпълнен с чувство за мъст.
— Да, Хари също е ядосан. Опитва се да прикрие това, но аз. Виждам как пламъчетата на отмъщението блестят в очите му. Той също е емоционален, но крие всичко зад студената маска на лицето си.
— Питър пък крие емоциите и притесненията си под веселото изражение на лицето си. Шелдрейк е сериозен и много чувствителен.
— Те двамата с Хари успешно прикриват чувствата си. Така е изисквала работата им през войната.
„Колко много неща е научил Хари по време на войната. Срещали са се очи в очи със смъртта“ — помисли си Аугуста.
— Това е било голямо изпитание за тях — каза Клаудия.
— Войната ли? Те са добри и смели мъже. А смелите мъже страдат най-много по време на война — отвърна тя.
— О, Аугуста, ако знаеш колко много обичам Питър! Толкова се страхувам за него — Клаудия подпря с длан главата си.
— Зная, мила — утеши я тя. За първи път двете бяха толкова близки.
— Макар че произлизаме от два различни клона на рода Болингър, не чувстваш ли колко сме свързани? — попита Аугуста.
— Мислила съм много по този въпрос — призна Клаудия.
Още дълго двете жени седяха пред камината, а до тях кротко спеше Мередит.
През следващата нощ Аугуста беше още по-нервна и напрегната. Унасяше се в сън за кратко време, но сънуваше кошмари.
Когато се събуждаше, сърцето й биеше силно. Имаше чувството, че е заровена жива.
Обхвана я паника. Отхвърли завивките и скочи от леглото. Дишаше тежко, не можеше да се овладее. Грабна халата си, облече го и тръгна към спалнята на Мередит. Повтаряше си непрестанно, че трябва да се увери дали дъщеря й е жива и здрава.
Мередит не беше в стаята си. Прозорецът зееше широко отворен и вятърът издуваше пердетата като корабни платна. От външната страна за рамката на прозореца бе завързано дебело въже. То беше толкова дълго, че стигаше чак до градината.
Нямаше съмнение — Мередит беше отвлечена.
20.
Аугуста веднага разбуди цялата къща. Тя кръстосваше нервно хола и чакаше да се съберат всички. Бяха доведени и кучетата. Събудени от суматохата, те надничаха сънено зад прислугата. Никой не се бе сетил да ги пусне отвън. Разтревожена, Клаудия стоеше до Аугуста. Стипълс, госпожа Гибънс и цялата останала прислуга чакаше разпорежданията. Клариса Флеминг бе загубила ума и дума.
Натрапчивата мисъл, че не е опазила детето, преследваше Аугуста. Цялата отговорност лежеше върху нейните плещи. „Ще я пазя като зеницата на очите си“ — бе обещала тя, ала не я опази. Сега трябваше да я спаси на всяка цена. За първи път в живота си беше длъжна да не се отдава на емоциите си, а да действа хладнокръвно, така, както Хари Грейстоун.
— Моля за внимание! — извика тя на насъбралите се. — Вие вече знаете какво се случи. Сполетя ни нещастие. Отвлекли са госпожица Мередит от леглото й.
Някои от прислужниците се разплакаха.
— Тишина, тишина, моля! Без вълнения. Докато се събирахте тук, аз размислих и установих, че прозорецът изобщо не е насилван отвън. Отворен е отвътре. Кучетата не усетиха нищо. Затова дойдох до заключението, че дъщеря ми е похитена от някой измежду нас, някой, който знае на пръсти къщата, а кучетата познават миризмата му.
Всички затаиха дъх.
— Кой липсва измежду вас?
Настъпи всеобщо вълнение. Започнаха да се оглеждат. В задната редица някой извика:
— Няма го Роби! Роби, новият лакей — беше гласът на готвача.
При тази новина една от камериерките избухна в ридания.
— Как беше нает Роби? — графинята разговаряше със Стипълс и не отделяше очи от момичето.