По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Прав си — каза тя. — Моят часовник е напред с две минути.
Ричър не каза нищо.
— Как го правиш? — попита тя.
— Не знам.
— И все пак, минали са били двайсет и четири часа след случката, когато Грегъри те е попитал за нея. Колко точен си бил в такъв случай?
— Не съм сигурен.
— А какво би означавало, ако Грегъри е грешал, а ти си бил прав?
— Означава нещо — каза Ричър. — Но не съм сигурен какво точно.
— Добре, какво е следващото нещо?
Грегъри беше казал: „Въпрос на живот и смърт. Като точно в момента е по-скоро на смърт, отколкото на живот.“ Това беше следващото нещо. Ричър пак беше погледнал в чашата си и беше видял, че му остават само няколко милиметра изстинало кафе, покрито от пяната на еспресото. Така че я беше оставил на масата и беше казал: „Добре, да тръгваме.“
— Нещо в колата на Грегъри, когато се качвахме в синьото беемве, не беше наред. Не точно тогава, а по-късно. В ретроспекция.
— Но не знаеш какво точно?
— Не.
— А после какво?
— После пристигнахме в Дакота Билдинг и всичко започна да се случва много бързо.
Снимката, помисли си Ричър в същото време. След това всичко се въртеше около снимката.
— Трябва да си починем — каза Полинг. — Тези неща не се случват насила.
— Имаш ли бира в хладилника?
— Имам бяло вино. Искаш ли?
— Добре. Ти все пак не си се провалила преди пет години. Направила си всичко както трябва. Трябва да спрем за малко и да го отпразнуваме.
Полинг помълча. После се усмихна.
— Прав си — каза тя. — Защото, честно казано, чувството е много приятно.
Двамата отидоха в кухнята, Полинг извади бутилка от хладилника и Ричър я отвори с тирбушона, който намери в едно чекмедже. Полинг сложи две чаши една до друга на кухненския плот. Ричър ги напълни. Вдигнаха ги и се чукнаха.
— Най-доброто отмъщение е да живееш добре — каза той.
Двамата отпиха от виното и се върнаха на канапето. Седнаха близо един до друг.
— Заради Ан Лейн ли напусна? — попита Ричър.
— Връзката не беше толкова пряка — отвърна Полинг. — Не го направих веднага. Но в крайна сметка, да. Знаеш как стават тези неща. Като боен кораб, който е улучен под ватерлинията. Не се виждат видими щети, но корабът започва да изостава по малко, а после повече, сетне съвсем се отклонява от курса и когато стане време за следващата голяма битка, той вече не е във флотилията. Така стана и с мен.
Ричър не каза нищо.
— Но май и без това бях стигнала до върха на кариерата си — продължи Полинг. — Аз обичам този град и не исках да се местя, а шефът на ФБР в Ню Йорк е заместник-директор на цялото Бюро. Беше доста далечна перспектива.
Тя отново отпи от виното, прибра крака под тялото си и се обърна малко настрани, така че да го вижда по-добре. Ричър също се обърна, така че двамата застанаха лице в лице, на половин метър разстояние.
— А ти защо напусна? — попита го тя.
— Защото ми казаха, че може — отвърна Ричър.
— Искаше да си ходиш?
— Не, исках да остана. Но след като ми казаха, че мога да си тръгна, това някак си развали магията. Осъзнах, че сам по себе си не съм жизненонеобходим за техните планове. Предполагам, че щяха да се радват, ако бях останал, но очевидно нямаше да им бъде мъчно и ако си тръгна.
— Изпитваш нужда да си необходим, така ли?
— Не точно. Просто магията се развали. Не мога да го обясня.
Ричър спря и мълчаливо се втренчи в нея. Полинг изглеждаше страхотно на светлината на свещта. Блестящи очи, мека кожа. Ричър обичаше жените колкото всеки друг мъж, дори повече, но винаги беше готов да намери недостатък в тях. Формата на ухото, дебелината на глезена, височината, теглото. Всеки малък недостатък можеше да провали една жена в очите му. Но Лорън Полинг нямаше недостатъци. Никакви.
— Все едно — каза той. — Поздравления. Тази вечер можеш да спиш спокойно.
— Вероятно ще спя спокойно — отвърна тя.
След малко:
— А може би няма да имам възможност.
Ричър усещаше уханието й. Дискретен парфюм, сапун, чиста кожа и чист памучен плат. Косата й се спускаше до ключиците. Шевовете на раменете на тениската й стърчаха малко и образуваха пленителни тунелчета. Беше слаба и стегната освен на местата, където не трябваше да бъде слаба.
— Защо няма да имаш възможност? — попита той.
— Може би ще работим цяла нощ — отвърна тя.
— Човек не бива само да работи — възрази Ричър. — От това се оглупява.