![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Как беше възможно полицията и прокурорът да крият този запис от защитата в продължение на четири години и половина?
Барни разполагаше с твърде малко свидетели, защото процесът срещу Рон беше основан на „признания“ — иначе казано, обвинението разчиташе на многобройни, макар и твърде неподходящи свидетели, за да потвърдят, че в различни моменти и по различен начин Рон е признал, че е извършил убийството. Единственият начин защитата да се противопостави на такива показания беше те да се оттеглят, а единственият човек, който можеше да го направи, беше самият Рон. Барни възнамеряваше да призове Рон, за да се защити сам, макар че се ужасяваше от тази перспектива.
Записът от 1983 г. щеше да представлява мощен инструмент за защитата. Цели четири години и половина по-рано, много преди обвинението да състави списъка си от съмнителни свидетели и преди Рон да събере такова солидно криминално досие, той беше седнал пред камерата и многократно беше отрекъл да е замесен в престъплението.
В едно известно решение от 1963 г., в делото „Брейди срещу щата Мериланд“, Върховният съд на САЩ постанови, че „укриването, при поискване, на благоприятни за обвиняемия доказателства от страна на обвинението нарушава законната процедура, където тези доказателства са съществени за установяването на вина или невиновност независимо от добросъвестността или недобросъвестността на обвинението“.
Следователите разполагат с всички ресурси. Те често намират свидетели или доказателства, които са в полза на подсъдимия. В продължение на десетилетия те можеха просто да не обръщат внимание на тези оневиняващи доказателства, за да изграждат безпрепятствено обвинението си. Но след делото „Брейди“ шансовете на обвинението и защитата бяха изравнени и решението веднага започна да се прилага във всички дела. Да се изискат всички доказателства според решението по делото „Брейди“ е един от първите стандартни ходове на всеки адвокат от защитата още в началото на делото. Прецедентът е толкова широко прилаган, че фразата според „Брейди“ е станала част от юридическия жаргон.
И така, Барни стоеше пред съдия Джоунс, Роджърс все още беше на свидетелското място, а Питърсън разглеждаше обувките си, след като неоспоримо беше нарушил процедурата според „Брейди“. Барни веднага поиска прекъсване на процеса, но искането му беше отхвърлено. Съдия Джоунс обеща да насрочи специално заседание, за да изясни този въпрос — но след приключването на процеса!
Беше късно следобед, петък, и всички бяха уморени. Съдия Джоунс даде почивка до 8:30 ч. в понеделник сутринта. Рон беше окован с белезници, обграден от шерифи и изведен от залата. Засега се държеше прилично и хората не пропуснаха да го забележат.
Неделното издание на местния вестник излезе със следното заглавие на първа страница: „Уилямсън под контрол на първия ден от процеса“.
Първият свидетел в понеделник беше доктор Фред Джордан, който седна за трети път на това място и свидетелства с подробности за аутопсията и причината за смъртта. Това беше и третият път, в който Пеги Стилуел трябваше да преживее целия ужас, и със сигурност не й ставаше по-лесно. За щастие, поне не виждаше снимките, които раздадоха на съдебните заседатели. Виждаше само реакцията им, но и това й беше предостатъчно.
След доктор Джордан на свидетелското място седнаха Тони Вик, съседът, Дона Уокър, продавачката от супермаркета, и Лита Колдуел, нощната позната. И тримата се оказаха също толкова безполезни, колкото и в процеса срещу Фриц.
Бомбите започнаха да избухват, когато призоваха Тери Холанд. На предварителното заседание тя получи възможността да разказва лъжите си, без да се страхува, че ще я изобличат. Но сега, когато Рон не откъсваше поглед от нея и знаеше каква е истината, нещата щяха да бъдат различни.
Измислиците започнаха веднага, Холанд разказваше какво уж е споделил Рон в затвора за Деби Картьр и стана очевидно, че Рон всеки момент ще избухне. Той клатеше глава, стискаше зъби и гледаше Холанд с такава омраза и гняв, сякаш му се искаше да я убие на място. Най-сетне Холанд заяви:
— Той каза, че ако тя се беше съгласила да отиде с него, нямаше да се налага да я убива.
— Ох! — изстена Рон на висок глас.
Нанси Шу попита:
— Чухте ли подсъдимия да споменава по телефона неща, които по някакъв начин са свързани с Деби Картър?
— Тогава работех в пералнята — започна Холанд в отговор. — Рон говореше по телефона с майка си и се опитваше да я накара да му донесе цигари или нещо подобно, не съм сигурна. Започна да й крещи. И каза, че ако не го направи, ще му се наложи да я убие, както е убил Деби Картър.