![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
— Извинете — прекъсна го съдия Джоунс.
— Денис, не можеш да правиш това — обади се и Грег Сондърс.
Но Денис не искаше да го прекъсват. Той продължи:
— Господ на небето знае, че не съм го направил. Просто исках да ви кажа, че ви прощавам. Ще се моля за вас.
Когато го върнаха в килията му — в лепкавия мрак на собственото му малко късче от ада, — той не изпита абсолютно никакво облекчение, че е избягнал смъртното наказание. Беше на трийсет и осем години, беше невинен, не беше склонен към насилие и перспективата да прекара остатъка от живота си в затвора го ужасяваше.
9
Анет Хъдсън беше проследила най-внимателно процеса срещу Фриц във всекидневните репортажи на „Ейда Ивнинг Нюз“. На 12 април, вторник, заглавието на първа страница гласеше: „Фриц обявен за виновен за убийството на Картър“.
Както обикновено, в статията споменаваха и за брат й. „Рон Уилямсън, също обвинен в предумишленото убийство на Деби Картър, ще бъде съден на 21 април.“ Всъщност всичките шест репортажа за процеса на Фриц по един или друг начин споменаваха и Рон, и предстоящото дело срещу него.
Анет постоянно се питаше: „Как смятат да намерят обективни и безпристрастни съдебни заседатели? Ако единият съучастник е признат за виновен, как ще осигурят справедлив процес за другия в същия съд, в същия град?“
Тя купи на Рон нов сив костюм, още един тъмносин панталон, две бели ризи, две вратовръзки и нови обувки.
На 20 април, в деня, преди да започне неговият процес, Рон беше откаран в съда, за да си поговори със съдия Джоунс. Съдията се тревожеше, че обвиняемият може да се държи скандално — съвсем оправдано притеснение, като се имаше предвид досегашното му поведение. Когато Рон се изправи пред него, Джоунс каза:
— Искам да разбера как стоят нещата с вашето присъствие утре и да се уверя, че докато сте тук, няма да има проблеми. Разбирате ли притеснението ми?
— Няма да има проблеми, стига да не започнат да ми разправят, че съм убил някого — отговори Рон.
— Е, нали сте наясно, че точно това ще направят? — настоя съдията.
— Разбирам, но просто не е редно — каза Рон.
Съдия Джоунс знаеше, че Рон е бил голям спортист, така че реши да използва подходящо сравнение.
— Съдебният процес е нещо като мач. Всяка страна получава възможност да атакува, а после и да се защити, но не бива да се ядосвате, че и двата отбора получават такива възможности. Това е част от играта.
— Да — отвърна Рон. — Но ще ритат мен вместо топката.
От гледна точка на обвинението процесът срещу Фриц беше добра загрявка за главното събитие. Щяха да използват практически същите свидетели, общо взето, в същия ред. Но в следващото дело обвинението имаше две допълнителни преимущества. На първо място, обвиняемият беше психически лабилен и склонен да обръща маси и да ругае — поведение, което повечето хора, включително и съдебните заседатели, не одобряват. Понякога беше направо страшен и хората се плашеха от него. На второ място, адвокатът му беше сляп и нямаше помощници. След като през март назначеният от съда помощник Бейбър се беше оттеглил от делото, не беше избран заместник. Барни беше опитен юрист и велик майстор на кръстосания разпит, но не можеше да спори убедително за пръстови отпечатъци, фотографии и анализ на косми.
Колкото до защитата, тя нямаше търпение делото да започне. На Барни му беше писнало от Рон Уилямсън и от броя работни часове, които този случай крадеше от другите платежоспособни клиенти. Освен това се страхуваше от Рон в чисто физически смисъл. Дори уреди собственият му син, а не някой адвокат да седи зад клиента на масата на защитата. Самият Барни смяташе да седи възможно най-далеч от него, така че ако Рон изведнъж реши да го нападне, синът му да скочи и да го хване отзад.
Толкова за доверието между адвокат и клиент.
Но на 21 април твърде малко от хората в претъпканата съдебна зала разбираха, че синът защитава баща си от собствения му клиент. Повечето присъстващи бяха потенциални съдебни заседатели — обикновени хора, които не познаваха обстановката. Освен тях имаше репортери, любопитни адвокати и обичайните клюкари, които се събират в съдебните зали на малките градове. Особено когато се гледа дело за убийство.
Анет Хъдсън и Рене Симънс седяха на първия ред — възможно най-близо до Рони. Някои приятелки на Анет доброволно й предложиха да дойдат с нея, за да я подкрепят в това трудно изпитание. Тя отказа. Брат й беше болен и непредвидим и тя не искаше те да го видят с белезници и вериги. Нито пък искаше да чуят зловещите подробности за престъплението. Двете с Рене бяха страдали предостатъчно на предварителното заседание и знаеха точно какво предстои на процеса.