Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:

Една истинска история Една фатална съдебна грешка Един съсипан човешки живот
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 156
Перейти на страницу:

За Денис уикендът щеше да бъде много дълъг.

Заключителните пледоарии започнаха в понеделник сутринта. Нанси Шу първа говори от името на обвинението и повтори показанията на всички техни свидетели.

Грег Сондърс парира с аргумента, че обвинението не е доказало нищо; че задачата му да докаже извън всяко основателно съмнение вината на Денис очевидно не е изпълнена; че става дума за обвинение, изградено единствено на базата на близост с друг обвиняем и че съдебните заседатели трябва да обявят неговия клиент за невинен.

Бил Питърсън имаше последната дума. Той говори почти цял час, като повтаряше наново най-крайните изказвания на всичките си свидетели и отчаяно се опитваше да убеди съдебните заседатели, че неговите измамници и доносници са казали истината.

По обяд съдебните заседатели се оттеглиха за обсъждане и шест часа по-късно се върнаха с новината, че се разделени единайсет срещу един. Съдия Джоунс ги върна обратно, като им обеща вечеря, когато достигнат до окончателно решение. Около осем вечерта съдебните заседатели се върнаха и обявиха Денис Фриц за виновен.

Денис изслуша присъдата, замръзнал като статуя — зашеметен, защото беше невинен; шокиран, защото го бяха осъдили с такива неубедителни доказателства. Искаше му се да се нахвърли срещу всички съдебни заседатели, съдията, полицаите, цялата система, но процесът не беше завършил.

Не беше съвсем изненадан от решението. Беше наблюдавал съдебните заседатели и беше видял недоверието им. Те представляваха гражданите на Ейда, а градът имаше нужда от окончателна присъда. Щом ченгетата и Питърсън бяха толкова убедени, че Денис наистина е убиецът, значи така си беше.

Той затвори очи и си помисли за дъщеря си Елизабет, която вече беше на четиринайсет и напълно разбираше какво представляват вината и невинността. След като вече го бяха осъдили, как щеше да я убеди, че е невинен?

Докато хората напускаха съдебната зала, Пеги Стилуел припадна на моравата. Беше изтощена и сломена от мъка. Закараха я в най-близката болница, откъдето я изписаха скоро след това.

След като вече бяха установили въпроса за престъплението, процесът бързо премина към въпроса за наказанието. На теория съдебните заседатели трябваше да определят присъдата, като вземат предвид утежняващите вината обстоятелства, представени от обвинението с идеята да докарат смъртно наказание, и смекчаващите вината обстоятелства, представени от защитата с надеждата да спасят живота на обвиняемия.

Тази фаза от процеса срещу Фриц се оказа много кратка. Питърсън призова Ръсти Федърстоун, който в крайна сметка успя да разкаже на съдебните заседатели как Денис му е признал, че двамата с Рон са обикаляли баровете в Норман около четири месеца преди убийството. И толкова. Двамата заподозрени в убийство бяха отишли до Норман, на сто километра от Ейда, за да прекарат една дълга вечер в клубовете и баровете.

Следващата свидетелка, която се оказа и последната, разясни тази мистериозна история. Казваше се Лавита Бруьр и разказа как, докато си пиела в бара на „Холидей Ин“ в Норман, случайно попаднала на Фриц и Уилямсън. След още няколко питиета тримата си тръгнали заедно. Бруър седнала отзад. Денис седнал зад волана. Рон седнал на мястото до него и потеглили. Валяло. Денис карал бързо, минавал на червено и прочие и още в началото на пътуването тя изпаднала в истерия. Макар че никой от двамата не я пипнал и не я заплашвали, тя решила, че на всяка цена трябва да слезе. Но Денис не искал да спре. Пътуването продължило петнайсет-двайсет минути, после колата намалила скоростта и Бруьр успяла да отвори вратата и да скочи в движение. Изтичала до един уличен телефон и се обадила в полицията.

Никой не пострадал. Не били повдигнати обвинения. Никой не бил осъден.

Но според Бил Питърсън този инцидент беше ясно доказателство, че Денис Фриц е сериозна заплаха за обществото и трябва да бъде умъртвен, за да не застрашава други млади жени. Лавита Бруър беше най-добрата му свидетелка — единствената, с която разполагаше за момента.

По време на страстната си реч, в която искаше от съдебните заседатели да наложат най-тежкото наказание, Питьрсън се обърна към Денис, посочи го с пръст и заяви:

— Денис Фриц, ти заслужаваш да умреш заради това, което двамата с Рон Уилямсън сте причинили на Дебра Сю Картър.

Но Денис го прекъсна:

— Аз не съм убил Деби Картър.

След два часа съдебните заседатели се върнаха с присъда за доживотен затвор. След като я прочетоха, Денис се изправи, обърна се с лице към тях и каза:

— Госпожи и господа съдебни заседатели, бих искал само да кажа, че…

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)